Определение № 2025 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2023 г.

С определение № 1224 от 10.05.2024г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е обезсилил определение № 1392 от 07.04.2023г. по в.гр.д.№ 34/2023г. на Окръжен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по подадената от „Ивона“ООД въззивна жалба срещу решение № 142 от 08.08.2022г. по гр.д. № 1509/2021г. на Районен съд Девня. След връщане на делото на ОС Варна, с определение № 2529 от 21.06.2024г. делото е изпратено на ВКС за преценка за „наличие на противоречие между мотиви и диспозитив“ в определение № 1224 от 10.05.2024г. дали новото разглеждане да се извърши от друг състав“. За да се произнесе, ВКС, Първо т.о. съобрази следното: В мотивите на определението на касационната инстанция ясно е посочено, че Окръжен съд Варна е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне с решение по въззивната жалба на „Ивона“ ООД „ след ново разглеждане на жалбата от друг състав на съда“. Непосочването изрично в диспозитива на определението на ВКС дали новото разглеждане следва да бъде осъществено от друг въззивен състав не обосновава съмнение относно ясно изразената в мотивите на касационната инстанция правна воля. Такова колебание би било налице ако в диспозитива е отразено, че новото разглеждане следва да бъде проведено от същия състав на окръжния съд. Несъответствие, още по-малко противоречие между диспозитив и мотиви в акта на касационната инстанция в настоящия случай отсъства. Съгласно разясненията, дадени по т.2 от ППВС №1/1985г. решението ( в случая определението) е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. В случая диспозитивът е логически извод от мотивите и не е налице нито правна, нито фактическа грешка. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.