Определение № 1503 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „АГППМП Цито Медика“ ООД, срещу определение № 8214/03.07.2024 г. по адм. дело № 1103/2024г. на Върховен административен съд. Съдът неправилно приел, че искането за изменение на решение в частта за разноските е процесуално недопустимо, като се позовал на ТР № 6/2013 г на ОСГТК на ВКС. Непредставилата списък на разноски в производството страна имала право да иска изменение на решението в частта, касаеща разноските на ответната по делото такава. Излагат се доводи за прекомерност на присъдените в полза на ответната страна разноски и се иска изменение на решението по адм.д. № 1103/2024г. в частта относно разноските, като се намалят присъдените такива в полза на Директор дирекция ОДОП Пловдив от 10939,45 на 500 лева. Ответника в настоящото производство оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане искане, подадено от „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Цито Медика“ ООД за изменение на Решение № 6905/05.06.2024 г. по адм.д. № 1103/2024 г. по описа на Върховен административен съд в частта за разноските. За да се произнесе е приел, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустимо, поради непредставен в срока по чл. 80 ГПК списък на разноските, което води до липсата на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на това право съгласно чл. 80, изречение 2 ГПК и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав не споделя извода, че непредставянето на списък на претендираните за присъждане разноски от една от страните в производството, ограничава възможността да се иска изменение на решението по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК в частта, касаеща присъдени в нейна тежест такива. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. С оглед целта на списъка, неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна. Цитираната в оспореното определение т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в случая е неприложима и не подлежи на съобразяване. Противното би означавало, че страна, която не претендира присъждане на разноски в съдебното производство, т.е. няма задължение и основание по смисъла на чл. 80 от ГПК да представя нарочен списък на същите, би била лишена от правото си да се защити срещу възложената ѝ по реда на 143 от АПК финансова тежест – присъдените в полза на друг участник разноски. С подадената молба по чл. 248 от ГПК, частният жалбоподател е поискал от компетентния съд да измени решението си за разноските като намали размера на юрисконсултското възнаграждение, присъдено на насрещната страна - Национална агенция по приходите - София. До приключване на съдебното дирене в касационното производство, частният жалбоподател не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК както е констатирал и съдът, но отсъствието на списък не води до недопустимост на заявеното в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК искане за изменение на решението в частта относно присъдените на НАП такива. Молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК на „АГППМП Цито Медика“ ООД за изменение на Решение № 6905/05.06.2024 г. по адм.д. № 1103/2024 г. по описа на Върховен административен съд в частта за разноските е процесуално допустима, а дали има основание за изменение на решението чрез намаляване на размера на юрисконсултско възнаграждение, е въпрос от значение за основателността на направеното с молбата искане. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне по основателността на искането за изменение на решение 6905/05.06.2024 г. на ВАС в частта, относно присъдените в полза на Национална агенция по приходите - София разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия