Определение № 5935 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4661/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 4136/19.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3188/2024 г., с което Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на И. И. М. срещу определение № 1236/21.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1348/2024 г. по описа на САС, 3 състав. Определението се обжалва от И. И. М., с довод, че същото е неправилно и необосновано. Релевира се възражение, че с молбата пред СРС е било поискано спиране на производството, поради наличието на преюдициални производства. Прави се искане настоящият касационен състав да отмени обжалваното определение, както и определението на САС, СГС и СРС и да постанови определение, с което да спре производството по гр.д. №14414/2023г. по описа на СРС, 174 състав. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. С определението, което е било обжалвано пред предходния състав на Върховния касационен съд, състав на САС е потвърдил определение № 2380/19.02.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1767/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Е състав, с което съдът е оставил без разглеждане по същество частната жалба на И. И. М. срещу определение на първоинстанционен съд, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. В случая съставът на САС е потвърдил определение на въззивен съд /СГС/, което е преграждащо определение, което за първи път се постановява от окръжен съд като въззивна инстанция - определение за прекратяване на въззивното производство, поради недопустимост на частната жалба. В хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК Апелативните съдилища се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване, поради което следва извод, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В т. см. е тълкуването, дадено с ТР №2 от 23.06.2022 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Като е приел така, предходният състав на Върховния касационен съд, правилно е установил пречката по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК и е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу неподлежащото на касационно обжалване въззивно определение. Във връзка с приетото, следва да се посочи, че нито предходният, нито настоящият състав на ВКС разполагат с компетентност да разгледат искането на частния жалбоподател за спиране на производството пред СРС, в какъвто смисъл е направено искането, обективирано в частната жалба, с която е сезиран настоящият състав на ВКС. Мотивиран от изложеното, съдът