Определение № 2984 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3808/2023 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. Производството по делото е образувано по молба с вх. № 502269/25.04.2023 г., подадена от В. Б. А., чрез адв. С. П., с която иска Върховния касационен съд да определи по реда на чл. 123 ГПК, компетентен съд, който да разгледа предявения от В. Б. А. от [населено място] срещу „Инвестиционна компания“ АД, гр. Варна, „Юробанк България“ ЕАД и „Ви Паркет“ ЕООД, гр. София, иск с правно основание чл. 88, вр. чл. 90 ЗКИР, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК. Молбата е мотивирана с фактите по делото. Твърди, че СРС, въпреки вмененото му задължение, не е констатирал нередовността на исковата молба – това, че като ответник е посочен само първоначалния взискател по изпълнителното дело „Инвестиционна компания“ АД, гр. Варна. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени искането и данните по делото, намира следното: Молителката В. Б. А. е предявила иск срещу първоначалния взискател по изпълнителното дело „Инвестиционна компания“ АД, гр. Варна за установяване недействителност на вписване на възбрана върху недвижиим имот, находящ се в [населено място]. Искът е предявен пред Софийски районен съд, с оглед местонахождението на имота и приложимата разпоредба на чл. 109 ГПК. СРС. С отговора на исковата молба посоченият ответник е направил възражение за местна неподсъдност на иска. С определение № 23653/14.09.2022 г. по гр.д.№ 34478/2022 г., СРС е уважил възражението, прекратил е производството пред себе си и го е изпратил за продължаване на съдопроизводствените действия пред Районен съд-Варна, където е седалището на ответното дружество. Прекратителното определение е обжалвано от ищцата пред СГС, който с определение № 165/05.01.2023 г. по ч. гр.д.№ 13096/2022 г. по чл. чл. 121 ГПК е оставил без уважение частната жалба и е изпратил делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред Районен съд – Варна. Районен съд-Варна е констатирал нередовността на исковата молба и е конституирал като ответници наред с „Инвестиционна компания“ АД, със седалище гр. Варна и „Юробанк България“ АД, със седалище гр. София и „Ви Паркет“ ЕООД, със седалище гр. София. Към този момент РС-Варна е приел, че не е стабилизирана подсъдността на основание чл. 120 ГПК, че за ищцата възниква правен интерес и е допустимо тя да упражни правата си по реда на чл. 116 ГПК. С определение № 3308/16.03.2023г. по гр.д. № 776/2023г. Варненски РС е повдигнал препирня за местна подсъдност пред Варненски окръжен съд, на който изпратил делото за определяне на местната подсъдност. С определение № 1475 от 18.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 650/2023 г. на ОС-Варна е приел за недопустимо горното определение на ВРС, защото проверката за подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.118 и чл.119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.121 ГПК, като актът, с който приключва производството стабилизира подсъдността. Въззивният съд е посочил, че този акт, подобно на акта по чл.122 ГПК, обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора страни. Позовал се е на решение № 61/23.03.2015г. по гр.д. № 6270/2014г. от ВКС, I г.о. Приел е, че ВРС не е разполагал с възможност да повдига спор за подсъдност, поради което е обезсилил определението на РС-Варна, с което е повдигнат спор за подсъдност и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не кореспондира на съдържанието на диспозитива на определение № 1475 от 18.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 650/2023 г. на ОС-Варна твърдението на молителката, че ОС-Варна е излязъл извън пределите на своята правораздавателна власт, като е обезсилил и определението на РС-Варна в частта, в която са конституирани задължителните необходими другари по предявения иск. Видно от диспозитива на определението, обезсилен е акта на РС-Варна само в частта, с която е повдигната препирня за подсъдност. След постановяване на определението по чл. 121 ГПК от СГС е стабилизирана местната подсъдност на спора и този въпрос не може да бъде пререшаван в последствие в ново производство по чл. 122 ГПК независимо от конституирането на нови страни. В този смисъл освен цитираното решение е и Решение № 162 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 721/2017 г., III г. о. Постановеното определение на СГС по чл. 121 ГПК е задължително за страните и съда, на който спора е препратен за разглеждане. Настъпилите промени в страните в хода на производството не са основание за промяна на подсъдността /в този смисъл Определение № 638 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 384/2012 г., II т. о., Определение № 440 от 31.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 203/2012 г., II т. о./ Поради настъпилото стабилизиране на подсъдността, настоящата инстанция не може да приложи чл. 123 ГПК, съгласно който Върховният касационен съд определя съда, който е компетентен да разгледа иска, когато такъв не може да бъде определен при спазването на правилата на Глава дванадесета "Подсъдност" ГПК. В настоящия случай местно компетентният съд е определен именно по правилата на Глава дванадесета "Подсъдност" ГПК и тази процедура е приключила. Постановеното определение от СГС, с което е определен местно компетентния съд е задължително за спорещите страни и съда. Поради това че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 123 ГПК, молбата ще се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение