Определение № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 69/2024 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 1 НПК по искане на Районен съд – Русе. Прокурорът при Върховна прокуратура изразява становище, че искането не следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред РС – Русе е образувано н.о.х.д. № 2335/2023 г. по внесен обвинителен акт от РП – Русе, ТО – Бяла, срещу Е. С. А. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С разпореждане № 95 от 11.01.2024 г. съдията докладчик е прекратил производството на основание чл. 43, т. 1 НПК с аргумент, че подсъдимият е с адресна регистрация в [населено място], както поради обстоятелството, че пет от общо осемте свидетели са с адресни регистрации извън съдебния район на РС – Русе. В настоящия случай не е налице посочената хипотеза за промяна на местната подсъдност. Нормата на чл. 43, т. 1 НПК изисква много от обвиняемите или свидетелите да имат местоживеене в района на друг съд. Количественият критерий изисква това да са преобладаваща част, също така всичките те трябва да живеят в района на друг съд, при това само в район на един съд, който е компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Данните от приложението към обвинителния акт сочат следното: подсъдимият и един от свидетелите живеят в [населено място], двама свидетели живеят в [населено място], един – в [населено място], един – в /населено място/ и останалите трима – в [населено място]. Видно е, че при тези данни не е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на РС – Русе. Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на РС – Русе, който е компетентен да го разгледа и реши. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,