Определение № 50015 от 02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2022 г.

ВКСI гражданско отделение02.10.2024 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 50083 от 06. 02. 2024 г. по гр. д. № 3118/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Занекс пропърти мениджмънт“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците и следните суми, представляващи част от съдебните разноски, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции: на Ю. Н. Ц. – сумата 753, 75 лв., на А. А. М. – 376, 88 лв. и на А. А. М. - 376, 87 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. П. С., пълномощник на ищците Ю. Н. Ц., А. А. М. и А. А. М. (последните две конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец А. В. М.), с която се иска изменение на решение № 50083 от 06. 02. 2024 г. по гр. д. № 3118/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищците и на разноски, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции, съобразно уважената част от исковете с решението по чл. 290 ГПК и съгласно представени пред всяка от инстанциите списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за извършване на разходите. Ответната страна по молбата и по исковете „Занекс Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И. А., е изразила становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като ищците са поискали присъждане само на разноските, направени пред касационната инстанция, както и по съображения, че по делото не е доказано правоприемство между молителите А. М. и А. М. и починалия ищец А. М.. Настоящият състав на ВКС прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок и от процесуалнолегитимирани лица, депозирали и списъци по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Неоснователен е и доводът, че няма данни за наследствено правоприемство между починалия ищец А. М. и конституираните на негово място, на основание чл. 227 ГПК, наследници - дъщерите му А. А. М. и А. А. М.. Удостоверения за наследници и доказателства за упълномощаване на адв. С. за процесуално представителство пред касационната инстанция се съдържат в делото на ВКС (л. 178-л. 185). Приложени са отново и към молба вх. № 501771/10. 09. 2024 г. В подадената касационна жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т1 ГПК е направено искане от адвоката-пълномощник на ищците за присъждане на направените по делото (не само пред касационната инстанция) разноски, съобразно уважената част от исковете (л. 114 и л. 118), което искане се поддържа и в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание (л. 210). Твърдението на ответната страна за липса на своевременно заявена претенция по чл. 78 ГПК от ищците за присъждане на разноски пред първата и въззивна инстанции, в случай на уважаване на исковете с решението на ВКС, е необосновано. Пред всяка от инстанциите са представяни списъци по чл. 80 ГПК, доказателства за извършване на разноските и са предявявани своевременно претенции по чл. 78 ГПК от пълномощника на ищците адв. С.. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение в полза на ищците са присъдени само разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Според изхода на делото пред касационната инстанция (уважаване и на исковете по чл. 109 ЗС за още три от заявени осем претенции: а/. за осигуряване на свободен достъп до елементите от вертикалната планировка в имота, предназначени за ползване от етажните собственици - тревни площи, алеи, детска площадка, парково осветление, система за видеонаблюдение и поливна система; б/. за извършване на необходимите действия за възстановяване на водоподаването към поливната система в двора; в/. за преустановяване преченето за извършване на необходимите дейности по поддръжката на растителността на двора и по възстановяване на оградата от жив плет, при съобразяване с проекта за озеленяване и досегашното й състояние) и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по иска следва да се възложат и част от съдебните разноски, направени от ищците при разглеждане на делото в първата и въззивна инстанции, съответно на уважените с решението по чл. 290 ГПК претенции и по-конкретно сумата 1507, 50 лв. (3/8 от разноските за двете инстанции, възлизащи общо на 4020 лв., съответно на уважените с решението по чл. 290 ГПК три от осем претенции по чл. 109 ЗС), от която сума 753, 75 лв. следва да се присъдят на ищеца Ю. Ц. и 753, 75 лв. – на ищците на А. А. М. и А. А. М. (по 376, 88 лв. на всяка от тях). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8