Определение № 1342 от 30.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 741/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба (наименована „частна касационна жалба“) на „СОК Камчия“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. Б. Ч., против определение № 206 от 16.12.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 181/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на „СОК Камчия“ ЕАД против определение № 260341 от 05.09.2024 г. по т. д. № 345/2019 г. на Окръжен съд - Бургас и е прекратено производството по т. д. № 181/2024 г., като дружеството - частен жалбоподател е осъдено да заплати на „Систера Технолоджи“ ЕООД разноски по делото в размер на 200 лв. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че липсва правен интерес от обжалване на определението от 05.09.2024 г., с което Окръжен съд - Бургас е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издаден въз основа на влязло в сила решение по т. д. № 345/2019 г. изпълнителен лист, с оглед постановеното по-късно определение от 25.11.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в същия изпълнителен лист. Според жалбоподателя, правният интерес от обжалване съществува, тъй като частната жалба е подадена преди постановяване на определението от 25.11.2024 г., както и поради обстоятелството, че определението от 25.11.2024 г. е недопустимо и не следва да се взема предвид от въззивния съд по причина, че към момента на постановяването му производството по обжалване на предходното определение за поправка на изпълнителния лист не е било приключило. В жалбата са наведени и доводи, че изпълнителният лист не подлежи на поправка по чл.247, ал.1 ГПК, а следва да бъде обезсилен, предвид пълната неяснота в съдържанието му относно вида и размера на подлежащите на принудително изпълнение вземания. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Систера Технолоджи“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. К. А., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното с нея определение. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на „СОК Камчия“ ЕАД срещу постановеното от Окръжен съд - Бургас определение от 05.09.2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист, издаден въз основа на подлежащата на изпълнение част от влязлото в сила решение по т. д. № 345/2019 г., Апелативен съд - Бургас е съобразил, че след постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е бил сезиран с нова молба за поправка на очевидна фактически грешка в изпълнителния лист и по повод на нея се е произнесъл с определение от 25.11.2024 г., с което отново е допуснал поправка в изпълнителния лист. Последвалата повторна поправка в изпълнителния лист е преценена от въззивния съд като факт по чл.235, ал.3 ГПК, довел до отпадане на правния интерес на частния жалбоподател да обжалва определението от 05.09.2024 г. С мотив, че обжалваното определение „вече не е действащ съдебен акт и не рефлектира в правната сфера на жалбоподателя“, въззивният съд е направил извод, че частната жалба е недопустима и че образуваното по повод на нея производство следва да бъде прекратено. Въззивният съд е изложил и съображения, че в случая процедурата по чл.247 ГПК е неприложима с оглед изискването за яснота на изпълнителния лист и е посочил, че доколкото приложеният към първоинстанционното дело изпълнителен лист не съответства на диспозитива на съдебното решение, същият следва да бъде обезсилен и първоинстанционният съд да издаде нов изпълнителен лист „с действително съдържание“. Определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „СОК Камчия“ ЕАД, е правилно. Правният интерес от търсената съдебна защита е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството пред съда във всеки стадий от неговото развитие. За наличието на правен интерес съдът следи служебно във всеки момент, докато производството по иска или по жалбата е висящо, и ако констатира, че правният интерес не е съществувал към момента на предявяване на иска/подаване на жалбата или че е отпаднал в хода на процеса, е длъжен да прекрати производството. Преценката относно правния интерес е винаги конкретна и се извършва с оглед фактите по делото, като най - общо правен интерес съществува тогава, когато при успешно провеждане на търсената защита правната сфера на ищеца ще бъде съхранена или променена положително. С адресираната до Апелативен съд - Бургас частна жалба „СОК Камчия“ ЕАД е обжалвало определение на Окръжен съд - Бургас, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издаден срещу дружеството изпълнителен лист. Приложимостта на процедурата по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебен акт по отношение на изпълнителния лист е извън предмета на производството по чл.274, ал.2 ГПК, поради което настоящият съдебен състав не излага съображения в тази насока. Към момента на подаване на частната жалба за „СОК Камчия“ ЕАД е съществувал правен интерес да обжалва определението, тъй с него е внесена промяна в съдържанието на издадения изпълнителен лист, определящ обективните предели на бъдещото принудително изпълнение на постановеното срещу дружеството осъдително съдебно решение. С постановяване на последващото определение от 25.11.2024 г. правният интерес от обжалването е отпаднал, доколкото в резултат на това определение първоинстанционният съд е придал ново съдържание на изпълнителния лист. Отпадането на правния интерес обуславя недопустимост на подадената частна жалба, която правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд. Допустимостта на определението от 25.11.2024 г. не подлежи на преценка в настоящото производство, поради което доводът на частния жалбоподател, че въззивният съд не е следвало да го съобразява поради неговата недопустимост, е неоснователен. Поддържаните в частната жалба доводи за несъответствие на съдържанието на изпълнителния лист с диспозитива на съдебното решение, въз основа на което е издаден, и за приложимия ред за преодоляване на недостатъците в съдържанието на изпълнителния лист са неотносими към преценката за допустимост на частната жалба, оставена без разглеждане от въззивния съд, и не следва да се обсъждат. По изложените съображения частната жалба срещу определение № 206 от 16.12.2024 г. по ч. т. д. № 181/2024 г. на Апелативен съд - Бургас следва да бъде оставена без уважение. Поради неоснователността на частната жалба дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ответника „Систера Технолоджи“ ЕООД направените в производството по чл.274, ал.2 ГПК разноски в размер на 200 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на частна жалба, заплатено в брой на основание договор за правна защита и съдействие от 04.02.2025 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение