Определение № 900 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 260357 от 15.03.2023г., подадена от В. М. Д. против разпореждане № 260050 с погрешно изписана дата 16.07.2020г. по гр.дело №5152/2013г. на Плевенския районен съд, с което е върната молбата й за отмяна на решение №255/17.02.2014г. по гр. дело №5152/2013г. на Плевенския районен съд. В частната жалба са изложени съображения, че разпореждането е неправилно. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по исканията на молителката за освобождаване от плащане на ДТ и за предоставяне на правна помощ. Поддържа се, че в молбата точно и ясно са изложени основанията по чл.303, ал.1, т.2 ГПК - работодателят, издал заповедта за прекратяване на ТПО на Д. е извършил престъпление по служба; заповедта за прекратяване на ТПО е неистински документ; отчетната форма за отработен месец и предизвестието за прекратяване на трудов договор също са документи с невярно съдържание. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и допускане до разглеждане молбата за отмяна на решението на РС-Плевен. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване разпореждане на първата инстанция за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение. ВКС е компетентен да се произнесе по частната жалба съгласно т. 12 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. От фактическа страна се установява следното: На 08.02.2023г. В. Д. е подала в РС-Плевен молба за отмяна на решение №255/17.02.2014г. по гр.д.№ 5152/2013г., в която е изложила съображения, че предявените от нея искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ са основателни, а решението, чиято отмяна се иска, е неправилно. Посочила е, че съдът е основал изводите си на документи, съдържащи неверни данни-по надлежен ред била установена неистинността на заповед №22/10.07.2013г., с която било прекратено ТПО, дадени са неистински свидетелски показания и заключения на вещи лица. Предвид това, според молителката е налице основанието за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. С разпореждане № 260028 от 08.02.2023г. Плевенският районен съд е оставил молбата без движение с указания в седмичен срок молителката да уточни основанията за отмяна по чл. 303 ГПК, с оглед преценката за допустимост на молбата и спазване на срока за подаването й, съгласно чл. 305 ГПК. След получаване на разпореждането частната жалбоподателка е подала молба, с която е поискала да бъде освободена от внасянето на държавна такса, както и да й бъде предоставена правна помощ за уточняване на основанията по чл. 303 ГПК. Към молбата са представени доказателства за семейното, имотното и здравословно състояние на молителката. За да върне молбата за отмяна, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.306, ал.2 ГПК, администриращият съд е приел, че Д. не е изпълнила дадените указания за отстраняване на нередовностите, поради което с атакуваното пред ВКС разпореждане е върнал молбата за отмяна. Крайният извод на Плевенския районен съд за недопустимост на производството по молбата за отмяна е правилен. Съгласно задължителните разяснения в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна, може да се обжалва пред Върховния касационен съд на основание чл. 306, ал. 2 от ГПК. Този състав на ВКС констатира, че срещу влязлото в сила решение на РС-Плевен, с което исковете на Д. по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са отхвърлени, ищцата е подавала множество молби за отмяна по чл.303 ГПК, като част от тях са връщани, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности, а друга са оставяни без разглеждане от различни състави на ВКС. Налице са данни, че на 28.02.2022г. Д. е подала молба за отмяна на решението на РС-Плевен по гр.д.№5152/2013г. на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, в която е изложила идентични твърдения с тези в молбата, предмет на настоящото производство. Администриращия тази молба съд е уважил искането на Д. за предоставяне на правна помощ в производството по чл.303 ГПК и с разпореждане от 10.06.2022г. е назначил на молителката служебен адвокат. С определение № 4196/08.11.2022г. по гр.дело № 3637/2022г. състав на Четвърто ГО на ВКС е оставил молбата на Д. без разглеждане и това определение е оставено в сила с определение № 66/19.01.2023г. по ч.гр.д.№ 106/2023г. на друг състав на Четвърто ГО на ВКС. В случая администриращият съд е следвало да констатира, че молбата от 08.02.2023г. на молителката Д. е идентична по съдържание с по-рано подадената от същата молба от 25.02.2022г., уточнена с молба от 08.09.2022г., по която има произнасяне на ВКС по гр.дело № 3637/2022г. на IV ГО и по ч.гр.д.№ 106/2023г. на друг състав на IV ГО на ВКС и да я върне като недопустима, на основание чл.126, ал.1 от ГПК, а не да указва на молителката да отстрани нередовностите й. Независимо от това крайният извод за недопустимост на производството по молбата от 08.02.2023г. е правилен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед оплакванията в частната жалба, следва да се посочи, че за да се предостави правна помощ по ЗПрП следва да са налице предпоставките освен на чл. 23, ал. 3 - страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, така и на чл. 24 - интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ. В случая предвид идентичното съдържание на молбите по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК и доколкото със сега сезиращата молба не се твърдят нови обстоятелства и не са ангажират доказателства, които да ги установяват, различни от тези в предходната молба за отмяна, е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПрП - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО