Определение № 758 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1181/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Глоуб асет“ ЕООД срещу определение № 1180 / 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1194/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от дружеството частна жалба срещу разпореждане № 126/ 20.03.2023 г. по ч.т.д.№ 6/2023 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без движение възражението на длъжника „Ергос Еллас“АД със седалище в [населено място] Гърция срещу европейска заповед за плащане /ЕЗП/, издадена по реда на Регламент № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕО /Регалмента/. В частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт по съображения, че съставът на Софийски апелативен съд в конкретния случай не следва да действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Частният жалбоподател поддържа тезата,че производството се развива по реда на Регламент № /ЕО/1896/2006 г., според който не се предвижда допълнителен срок по националното законодателство за нередовно извършване на процесуално действие от страна на ответника, каквото счита,че е подаденото възражение, тъй като същото не отговаря на определените в регламента задължителни негови атрибути. Твърди,че липсата на атрибут на възражението преклудира самото право на възражение, поради изтичане на срока по чл. 16 от регламента. Излага съображения, че в конкретния случай неправилно е приложена разпоредбата на регламента - чл. 26, визираща прилагане на националното законодателство за всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в регламента. Моли се да се отмени въззивното определение, с което се прекратява производството по делото и да бъде продължена процедурата по издаването на ЕЗП съгласно регламента. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството по ч.т.д.№6/2023г. по описа на Благоевградски окръжен съд е образувано по молба на „Глоуб асет“ ЕООД за издаване на ЕЗП съгласно Регламент № /ЕО/1896/2006 г. срещу „Ергос Еллас“ АД със седалище в [населено място] Гърция. Молбата е уважена и с разпореждане № 46/ 27.01.2023 г. е издадена ЕЗП срещу „Ергос Еллас“ АД. В дадения тридесетдневен срок от връчването й на длъжника е постъпило писмено възражение от „Ергос Еллас“ АД чрез В. Б., адвокат в С. адвокатска колегия. С разпореждане № 126/ 20.03.2023 г. по ч.т.д.№ 6/2023 г. на Благоевградски окръжен съд подаденото възражение е оставено без движение с дадени указания за представяне на пълномощно за адвокат Б., както и доказателства, че същата е адвокат от С. адвокатска колегия, за изпълнението на които е определен двуседмичен срок, считано от съобщаването. Това разпореждане е обжалвано от молителя по делото - „Глоуб асет“ ЕООД пред Софийски апелативен съд. С атакуваното пред настоящата инстанция определение №1180/ 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1194/23 г. Софийски апелативен съд е прекратил производството по образуваното по описа му дело, след като е приел, че е сезиран с процесуално недопустима жалба. За да достигне до този извод Софийски апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл.26 от Регламент № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕО, според която всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в регламента, се регулират от националното законодателство. Въз основа на тази разпоредба съдът е приложил българското законодателство по отношение на обжалваемостта на актовете на съда, с които се осигурява редовността на действията по движение и приключване на делото и конкретно нормата на чл. 274 ал.1 ГПК, според която подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба определенията на съда, които препятстват по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В тази връзка е развил съображения,че разпореждането на Благоевградски окръжен съд, с което се указва на ответника да отстрани нередовности по възражението си, е по движението на делото и не попада в нито една от двете хипотези, които да обуславят инстанционния му контрол. Поради това е заключил,че същото не подлежи на обжалване,а частната жалба, с която е сезиран, е недопустима. По наведените от частния жалбоподател доводи за ненадлежно подадено възражение, съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че заявителят разполага с друг път на защита, като поиска от съда обявяване на заповедта за подлежаща на изпълнение. Така постановеното определение на Софийски апелативен съд е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 26 от регламента, приложимо е националното законодателство за всички нерегламентирани в него процесуални въпроси във връзка с процедурите по издаването и привеждането в изпълнение на ЕЗП. С оглед това въззивният съд правилно е приложил общата норма на чл.274 ал.1 ГПК, която определя кои съдебни определения/разпореждания подлежат на обжалване с частна жалба. Правилен е и формираният от него извод, че обжалваното разпореждане на Благоевградски окръжен съд не попада в нито една от двете посочени в нея категории съдебни актове. Лишен от опора в закона е доводът на частния жалбоподател,че обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт на въззивния съд се подчинява не на правилата на въззивното производство, а на друго, извънредно такова, по отношение на което следва да се приложат по аналогия правилата по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Неоснователен е и доводът,че разпореждането на окръжния съд е преграждащо, тъй като спира производството по издаване на ЕЗП, предвид това,че такава вече е издадена. Разпореждането, с което на възразилия срещу заповедта е указано да отстрани констатирани отстраними нередовности при подаването на възражението не препятства по никакъв начин правата на заявителя, за когото съществува друг ред на защита срещу евентуално неправилна преценка, осъществена с действията на заповедния съд по даването на указания до длъжника. Този ред е изрично посочен от въззивния съд, макар същият да не е имал такова задължение. Изложените в частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, съображения за липса на спазена форма при подаването на възражението срещу ЕЗП са ирелевантни за правилността на оспорения въззивен акт, доколкото извършената с него преценка почива на процесуално основание – липса на право на частна жалба и същата е в съответствие с приложимия към случая закон. Определението, като правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение