Определение № 744 от 05.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1534/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба от Т. Ф. Г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. К. А., срещу определение №444/19.06.2023г. по ч.т.д.№727/2023г. на ВКС, ТК, Първо т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба с вх.№1380/23.01.2023г. срещу определение № 713/07.11.2022г. по т.д.№374/2022г. на Апелативен съд – София. Жалбоподателят твърди, че определението на ВКС е неправилно, тъй като било изградено върху фактически изводи, несъответни на действителното положение. Поддържа, че определението на САС е връчено на сина му – Т. Т. Г., който към датата на получаването - 12.01.2023г. не е бил пълнолетен и че връчителят не е изпълнил задължението си да установи самоличността на получаващия съдебните книжа. Предвид горното срокът за обжалване на определението на САС не бил започвал да тече и към датата на подаване на частната жалба нямало как да е изтекъл. Предвид горното претендира отмяна на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото за разглеждане на подадената частна жалба. Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Срещу постановеното по т.д.№374/2022г. на САС решение е постъпила касационна жалба от Т. Ф. Г., която е била оставена без движение и с молба с вх.№19907/26.09.2022г. последният поискал освобождаване от указаната му за внасяне ДТ от 30 лв. и предоставяне на правна помощ поради липса на средства за заплащане на адвокат. В изпълнение на указанията на съда с молба с вх.№22788/28.10.2022г. Т. Г. е представил декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, лично подписана от него, от дата 27.10.2022г., в която е декларирал доходите си, имуществото и че семейството му се състои от описаните четири члена, включително посочения под т.3 –Т. Т. Г., син, пълнолетен. / декларацията е приложени към молбата, лист 26/. С определение № 713/07.11.2022г. по т.д.№374/2022г. на Апелативен съд – София, въззивният съд е оставил без уважение искането на Т. Г. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по касационната жалба. Съобщение за горното е изпратено на 08.11.2022г. и видно от приложеното и връчено такова е получено на 12.01.2023г. от син, с посочени три имена – Т. Т. Г., пълнолетен от адреса, като горното е удостоверено с подписа на лицето и на връчителя – призовкар. Касационната жалба срещу това определение е подадена с вх.№1380/23.01.2023г., по пощата, с пощенски плик с клеймо от „Български пощи“ с дата – 20.01.2023г. С обжалваното определение ВКС, състав на Първо т.о. е приел, че частната касационна жалба е просрочена, тъй като срокът за обжалване на определението е изтекъл на 19.01.2023г. / работен ден, четвъртък/, и е оставил жалбата без разглеждане. Това определение е съобщено на жалбоподателя с приложеното съобщение от 20.06.2023г., като видно от същото е връчено на Т. Г., син, пълнолетен от адреса на 26.06.2023г., което е удостоверено от връчителя. Частната касационна жалба е подадена до ВКС по електронен път, чрез адв. К. А., заведена с вх.№7867/04.07.2023г., но видно от съобщението, същата е изпратена на 03.07.2023г. в 23,53 ч. чрез системата ССЕВ. Съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна. Според жалбоподателя порок на обжалваното определение е извода, че срокът за подаване на жалбата му е изтекъл, като той поддържа, че не е започнал да тече поради нередовно връчване. Твърденията му, че връчването е на негов непълнолетен към датата на съобщението – 12.01.2023г. син не е подкрепено от доказателствата по делото, а напротив, същото се опровергава от изрично подписана декларация от 27.10.2022г., в която Т. Г. е посочил, че към датата на подаването й синът му – Т. Г. е пълнолетен. С изходящ от страната писмен документ, под страх от наказателна отговорност, е деклариран факта, че към дата 27.10.2022г. синът е пълнолетен и очевидно не е налице непълнолетие на лицето към датата на връчване на съобщението, която е няколко месеца по-късно – 12.01.2023г. Жалбоподателят не е представил нито копие от акта за раждане на сина си, нито от негов документ за самоличност, от който да се установява точната му дата на раждане и доводът му, че към датата на връчване на съобщението е непълнолетен е изцяло недоказан. Следва да се има предвид и че удостовереното от връчителя в съобщението, че лицето, което е получило съобщението от адреса, е пълнолетно, съставлява удостоверително изявление на длъжностно лице и опровергаването на доказателствената му сила в качеството му на официален удостоверителен документ е в тежест на жалбоподателя Т. Г., който не само не е сторил това, но и в изходящ от него документ, а именно декларация от 27.10.2022г. лично е посочил, че синът му е пълнолетен. Предвид горното връчването е надлежно, срокът е започнал да тече и към датата на изпращане на жалбата по пощата – 20.01.2023г. е изтекъл, поради което определението на ВКС, 1т.о. от 19.06.2023г. следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение. Воден от горните съображения съдът