Определение № 348 от 21.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6346/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С определение № 604/01.10.2013 г., състав на Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 5667/2013 г., е спрял изпълнението по невлязлото в сила решение № 1129/20.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1192/2013 г. Касаторът В. Н. К., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „Д-р В. К. – АИПМСМП”, е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 975/24.07.2014 г. състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 6346/2013 г., отказал да допусне до касационно обжалване въззивното решение, като е осъдил касатора да заплати съдебноделоводните разноски за касационната инстанция. Постъпила е молба от длъжника и касатор В. Н. К., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „Д-р В. К. – АИПМСМП”, за освобождаване на сумата, внесена като обезпечение. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Целта на законодателя е да се гарантира по този начин събираемостта на вземането, ако, според окончателния резултат от делото, то се дължи. В обратната хипотеза обаче, когато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение въобще не е било допуснато, и с това е приключена процедурата по чл. 288 ГПК, или е постановено решение от ВКС, с което е потвърден същия резултат, внесената сума следва да се използва за изпълнение на решението. Ето защо тя не подлежи на връщане на страната, осъдена да я заплати. Няма доказателства, че задължението – лихви, главници, разноски по делото, присъдени във всички инстанции, както направените в изпълнението, са вече платени доброволно, с други парични средства. Напротив, видно от доказателствата, представени с отговора от насрещната страна, образуваното изпълнително дело е все още висящо, като по него не са събрани всички дължими от едноличния търговец суми на кредиторите. Следователно, в случая, не е отпаднала необходимостта от задържане на внесеното обезпечение. Мотивиран от горното, съдът