Определение № 275 от 22.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№6862/04.07.2012 г. от А. Д. А.,подадена чрез пълномощника адв.М. Н. срещу определение № 267/12.06.2012 г. по гр.д.№282/2012 г. на ВКС, І г.о. и по частна жалба вх.№8123/13.08.2012 г. от А. Д. А., подадена чрез процесуалния му представител адв.М. Н. срещу определение №280/23.07.2012 г. по същото дело. Жалбоподателят прави оплакване,че неправилно с първото определение е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение от 11.07.2008 г. по гр.д.№22618/2006 г.І г.о.,40 състав на Софийски районен съд.Намира за неправилен извода,че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК,тъй като за атакуваното решение узнал на 09.09.2011 г.,когато направил справка по делото, а не както е приел съдът - на 18. 11.2009 г.,когато е съставен протокол за принудително отнемане и предаване на процесния недвижим имот от частен съдебен изпълнител и на което е присъствал като трето лице намерено в имота. Иска отмяна на обжалваното определение. С втората частна жалба се прави оплакване за прекомерност на присъдените разноски в размер на сумата 3 500 лв.,направени от насрещната страна в производството по отмяна за адвокатско възнаграждение. Твърди, че защитата по делото не е свързана с фактическа и правна сложност и че присъденият адвокатски хонорар не е съобразен с чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,/НМРАВ/,както и с неговото материално и здравословно състояние. С писмен отговор, подаден само срещу тази частна жалба ответниците по нея П. Г. Ш. и С. П. Ш.,чрез процесуален представител адв.С. М. я оспорват. По първата частна жалба не вземат становище. Частните жалби са подадени от надлежна страна, в законовия срок и са допустими, тъй като първата е подадена срещу преграждащо хода на делото разпореждане, а втората е подадена по реда на чл.248 ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. по отношение на първото обжалвано определение констатира следното: Жалбоподателят е подал молба за отмяна на посоченото по-горе решение по реда на чл. 304 ГПК, като съпруг на ответницата, спрямо която е уважен иск по чл. 38-а ЗЖСК.Спорно по делото е в кой момент той е узнал за това решение, респективно просрочена ли е подадената молба за отмяна.Същото е влязло в сила на 07.06.2010 г.,когато е постановено определението по чл.288 ГПК по гр.д.№278/2010 г. на ВКС,ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Тримесечният срок е за атакуването му по реда на отмяната е изтекъл на 07.09.2010 г. За решението на първоинстанционния съд несъмнено жалбоподателят е узнал в деня на въвода ,тъй като именно той е намерен в имота.Без правно значение е обстоятелството,че не е подписал протокола за принудително отнемане и предаване на недвижим имот, поради здравословен проблем. Именно от този момент жалбоподателят е бил в известност за проведения процес и постановеното по него решение за отстраняване на съпругата му от имота. Невъзможен е фактически извод, че жалбоподателят не е узнал решението, при положение, че въз основа на същото е бил отстранен .Изводите на ВКС, състав на І г.о. в тази насока са обосновани, а първата частна жалба- неоснователна. По отношение на второто определение настоящият състав констатира следното: Ответниците по молбата за отмяна са поискали по реда на чл.248 ГПК произнасяне по искането им за разноски.Препис от молбата ,с която е направено това искане е връчена на жалбоподателя, с указание,че следва да подаде отговор по нея в 7-дневен срок.Такъв не е постъпил и не е правено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Това оплакване се прави едва с частната жалба. Когато след постановяване на решение /определение /, страна по делото поиска от съда да го допълни или измени в частта за разноските на основание чл.248,ал.1 ГПК, като и присъди разноски, насрещната страна може да направи искането по чл.78,ал.5 ГПК в срока за отговор по чл.248,ал.2 ГПК.В този случай, когато е релевирано преди произнасянето на съда по разноските, то ще бъде своевременно. Когато обаче страната е пропуснала срока за отговор и искането по чл.78,ал.5 ГПК се прави за пръв път след постановяване на определението за разноските, по реда на обжалването по чл.248,ал.3 ГПК, то е несвоевременно.Така този въпрос е разрешен с определения по реда на чл.274 ал.3 ГПК на ВКС, представляващи задължителна практика №№263/02.05.2011 г. по ч.гр.д.№188/2011 г., ІV г.о. и 372/16.05.2012 г. по ч.гр.д.№223/2012 г.ІV г.о.Поради изложеното втората частна жалба за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се приеме за неоснователна. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,