Определение № 8360 от 04.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 163 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1213 по описа на Административния съд София-област за 2024 г. С обжалваното определение, на основание чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК, е върната исковата молба на К. с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на Административния съд София-град да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от правораздавателната дейност на този съд по адм. дело № 6882/2024 г. (погрешно посочено като адм. дело № 6892/2024 г.) и по конкретно от постановеното по това дело Определение № 16374 от 10.09.2024 г. С доводи за неправилност на обжалваното определение, частният жалбоподател иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него против Административния съд София-град искова молба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: По делото се установява следното: Производството по адм. дело № 1213/2024 г. на Административния съд – София-област е образувано по искова молба на Г. К. (именувана „частна жалба № 3787“), вх. № 14495/01.10.2024 г. по описа на Върховния административен съд (л. 5 от първоинстанционното дело), предявена против Административния съд София-град за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 000, 00 евро за периода от 18.12.2023 г. до 20.09.2024 г. и „в повече“. С исковата молба лицето отправило искане да бъде освободено от заплащане на държавна такса по исковото производство, както и да му бъде предоставена правна помощ и да му бъде назначен преводач от руски език. С Определение № 2019 от 18.10.2024 г. по първоинстанционното дело, решаващият състав на Административния съд София-област като преценил, че предявената искова молба е такава с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, я е оставил без движение и е указал на ищеца да отстрани в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването на посоченото определение, констатирани в същата нередовности, изразяващи се в непосочване на фактическите обстоятелства, на които се основава искът, неиндивидуализиране на твърдените за претърпени неимуществени вреди, непосочване на конкретните разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), които ищецът счита за нарушени, ненавеждане на обстоятелства за достатъчната същественост на нарушенията на Общностното право и неконкретизиране на исковия период. Указал му е също неблагоприятните последици, ако нередовностите в исковата молба не бъдат отстранени. Със същото определение, съдът е отхвърлил искането на К. да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството по адм. дело № 1213/2024 г., както и искането му за предоставяне на правна помощ от вида „процесуално представителство“ по смисъла на чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съобщението за постановяването на това определение е получено от К. на 22.10.2024 г. (л. 23 (гръб), пак там), който го обжалвал в частта му, в която са отхвърлени исканията му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ с частна жалба (вх. № 6978 от 31.10.2024 г. по описа на Административния съд София-област – л. 26, пак там), оставена без движение с Разпореждане № 2111/05.11.2024 г. (л. 42, пак там) заради неплатена държавна такса за образуване на производството, съобразно изискването на чл. 235а АПК. С това Разпореждане съдът е указал на ищеца внасянето на държавна такса в размер на 30, 00 лв. в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му. Разпореждане № 2111/05.11.2024 г. е съобщено на К. на 06.11.2024 г. (л. 43, пак там), обжалвано с частна жалба, вх. № 7363/15.11.2024 г. по описа на Административния съд София-област – л. 55, пак там. С Разпореждане № 2178/15.11.2024 г. (л. 48, пак там), доколкото в указания срок лицето не e внесло държавна такса за частната му жалба против Определение № 2019/18.10.2024 г. по адм. дело № 1213/2024 г., на основание чл. 213а, ал. 1, изр. посл. АПК, във вр. с чл. 236 АПК, съдът му върнал същата. Съобщението за това Разпореждане е получено от К. на 18.11.2024 г. – л. 52 (гръб) от първоинстанционното дело. С Определение № 1495/29.11.2024 г. по адм. дело № 1213/2024 г. на Административния съд София-област, частната жалба на К. против Разпореждане № 2111/05.11.2024 г. по това дело е преценена за процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, във вр. с чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, съответно е оставена без разглеждане. Това определение, след обжалване от страна на К., е оставено в сила от Върховния административен съд с негово Определение № 162/09.01.2025 г. по адм. дело № 100/2025 г. С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с влизане в сила на Разпореждане № 2178/15.11.2024 г. (според съда на дата 26.11.2024 г.) е влязло в сила и Определение № 2019/18.10.2024 г. в частта на последното, с която са отхвърлени исканията на К. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Преценил е, че след като ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в 7-дневния срок от получаването на съобщението за оставянето й без движение, респ. в 7-дневния срок от влизане в сила на Определение № 2019/18.10.2024 г., същата е останала нередовна. Върнал я е на лицето и е прекратил производството по адм. дело № 1213/2024 година. Определението е валидно, допустимо и правилно. От хронологията на съдебните определения и разпореждания, проследена по-горе, се установява, че определението на съда № 2019/18.10.24 г., с което е оставена без уважение молбата на К. за освобождаване от такси и разноски за производството, както и за предоставяне на правна помощ, е влязло в сила на 26.11.2024 г. / когато е влязло в сила Разпореждане № 2178/15.11.24г. на съда /, с което частната му жалба срещу определението е върната. От тази дата, до датата на обжалваното определение -11.02.25г. ищецът е бил наясно, че му е отказано предоставянето на правна помощ по делото и е разполагал с достатъчно време сам да отстрани констатираните от съда нередовности по исковата му молба, изпълнявайки указанията на съда, дадени с определението, което той не е направил. Указанията на съда са били необходими, ясни и конкретни, поради което и без чужда правна помощ, са били изпълними от ищеца. При неотстраняване на недостатъците по исковата молба, съдът правилно и в съответствие със закона - чл.129, ал.3 ГПК я е върнал. Определението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд