Определение № 10841 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2024 г.

Производството е по чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в затвора в [населено място], против разпореждане № 1599/23.08.2024 г. постановено по вх. № 2438/29.07.2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, в частта с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса, която трябва да заплати по сметка на ВАС за отправеното от него искане за отмяна на влязло в сила определение № 839/24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 416/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, претендира отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема частната жалба за подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В. е депозирал искане за отмяна на влязло в сила определение № 839/24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 416/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч с обективирано искане за освобождаване от държавна такса. Съдът е приел, същото за неоснователно. Посочил е, че за съда е служебно известно, че В. и съпругата му притежават множество недвижими имоти и МПС. Обсъдил е значението на възбраната, а именно обезпечителна мярка, уредена в Гражданския процесуалния кодекс, което представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство. Сметнал е, че последното не е пречка имотите да се отдават под наем. Ипотеката не е пречка дори за сключване на разпоредителни сделки с имота, при спазване на определени условия за това. Установил е още, че семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран такъв. Така мотивиран с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и е указал внасяне на дължимата държавна такса. Определението е правилно в обжалваната му част. В нормата на чл. 237, ал. 1 АПК са посочени съдебните актове, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ - влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Касае се за извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, въз основа на конкретни и лимитативно предвидени основания по чл. 239 АПК. С оглед характера на способа и извънредността на съдебния контрол е неотносимо изключението предвидено в чл. 213а, ал. 7 АПК, а именно, че актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 на чл. 213а и актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Указанията за заплащане на държавна такса са законосъобразни, тъй като за образуването на производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт се дължи държавна такса на основание чл. 242а, изр. първо от АПК, в посочения в нормата размер - 30 лева. Правилно съдът е съобразил, че са налице данни за притежаване на недвижими и движими вещи. Обяснението на В., че същите са възбранени, запорирани или ипотекирани, не може да се асоциира с невъзможност за получаване на доход от тях. Правилно съдът е посочил, че обезпечителните мерки, не са пречка за отдаване под наем на имуществото. Така стои въпросът и с ипотекираните имоти. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са налице основанията за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса, предвид което настоящият състав намира, че постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,