Определение № 4586 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 218237 от 07.07.2026 г., подадена от Л. Ц. М. за отмяна на влязлото в сила въззивно съдебно решение № 2382/08.04.2026г. по в.гр.д. № 4234/2025г. на СГС, ГО, ІІІ-В състав. С посоченото решение е потвърдено първоинстанционното решение на СРС № 23448/29.12.2024г.,постановено по гр.д. № 16398/2024г., и като краен резултат е отхвърлен предявеният от М. против „Т. София“ ЕАД иск по чл. 45, във вр. с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 500 лева. Молителят излага твърдение, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като поради процесуални нарушения е бил лишен от участие в производството. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна „Т. София“ ЕАД, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като подаването й е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Страната е внесла държавна такса и са връчени преписи от молбата. Ответникът е подал писмен отговор. Налице са предпоставките за произнасяне по същество, поради което следва да се допусне разглеждане на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение