Определение № 7444 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. П. от гр. София, чрез адв. Захариева, срещу определение № 20289/22.05.2026г. по адм. Дело №6160/2026г. на Административен съд – София-град. Релевирани са доводи неправилност на обжалваното определение като се твърди, че същото е необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Частният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил доказателствата относно трудовата ангажираност на адресата на акта, не е обсъдил затруднението му да полага осъществява трудовата си дейност с оглед на местоживеенето си. Счита, че принудителната административна мярка е санкционна по своя характер и е несъразмерна спрямо защитимия обществен интерес, което води до неправилен баланс по чл.6 АПК. Представя с частната жалба допълнително писмени доказателства във връзка с установяване на твърдяните значителни вреди от прилагане на мярката, които счита за нови по смисъла на чл.166,ал.2 АПК.. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт до окончателното решаване на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт. По делото е постъпил писмен отговор от издателя на административния акт, подаден чрез упълномощен юрисконсулт. Оспорва се основателността на частната жалба. Претендират се разноски. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. И. П. от гр. София срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1600701/27.04.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)бб) от ЗДвП му е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл.175,ал.1 ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца“, издадена от мл. Автоконтрольор към отдел ПП при СДВР. В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. Наведените по искането обстоятелства са за значителни или трудно поправими вреди, които адресатът на акта би претърпял поради затруднена възможност да се придвижва от фактическия си адрес на местоживеене до местоработата си поради значително разстояние между тях, както и поради това, че не разполага с друго превозно средство, тъй като предходният му автомобил е с тотална щета поради ПТП. Представен е трудов договор от 28.01.2026г. с обозначено работно място в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ №62. За да отхвърли искането за спиране с обжалваното определение №20289/22.05.2026г. по адм. Дело №6160/2026г. на АССГ, първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не доказва наличието на предпоставките по чл.166,ал.2 АПК, а именно, че допускането на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ – отнемане на СУМПС за 3 месеца - би довело до на значителни или трудно поправими вреди за адресата. Определението е правилно: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на актовете. Приложените ПАМ са с превантивен и преустановителен характер, и имат за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Само обстоятелството за наличие на трудово правоотношение на жалбоподателя с работодател в гр.София не съставлява нито ново обстоятелство, нито предпоставя възможността за настъпване на твърдяните значителни вреди – препятстване на възможността за осъществяване на трудовите функции. С частната жалба са представени и други писмени доказателства, от които се установяват фактическото работно място на жалбоподателя, местоживеенето му, трудовите му функции. С тези доказателства не се установяват нови обстоятелства за спора по смисъла на чл.166,ал.2 АПК. Също така въз основа на тях не може да се направи ползващият жалбоподателя извод, че биха ежедневното му придвижване за изпълнение на трудовите задължения е силно затруднено и това му причинява значителни вреди. Отдалечеността на работното място от мястото на местоживеене е факт, но придвижването с градски транспорт не е невъзможно, което се признава и от жалбоподателя. Неудобството от смяната на транспортни средства и придвижването от месторабота до местоживеене за посоченото време в справката не са необичайни за гр.София и жителите й като трафикът често е причина това придвижване с лични транспортни средства да е и по-продължително. Не се доказват настъпили или предстоящи преки значителни вреди за частния жалбоподател, произтичащи от невъзможност или изключително затруднена възможност да осъществява трудовата си дейност. Затрудненията, които се навеждат не са противопоставими на защитимия обществен интерес. Друг вид вреди не са заявени, поради което не се обсъждат такива. Всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси, но в случая неоснователността на искането произтича от недоказването на значителния или трудно поправим характер на тези вреди за адресата на акта, както и липсата на твърдения и данни за нови обстоятелства, релевантни за допуснатото предварително изпълнение на акта, Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. В тежест на частния жалбоподателя - предвид неоснователността на частната жалба, се присъждат претендираните разноски в полза на бюджета на ответната страна – 40,90евро по чл.25а,ал.2 НЗПП за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение