Решение № 1442 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 415/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) срещу Решение №4907 от 31.10.2025 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 1437/2025 г., с която е отменено негово решение от 24.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на "Югозападно държавно предприятие“ ДП е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор №ПО-03-14 от 13.03.2023 г. с изпълнител "Пи Ди Ем Сървисис" ЕООД, за нередност за нарушения на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г., Наредбата). Касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПОС, счита решението за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становището си, че е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП. Твърди, че липсва идентичност между установената нередност по обжалвания административен акт и нередността, която е била предмет на производството по адм.д. №1611/2024 г. на ВАС. Намира, че противно на приетото от съда, в случая няма санкционна норма, а финансовата корекция не е санкция, а административна мярка. Счита, че неправилно съдът приема, че по повод процесната нередност следва да се приложи редакцията на Наредбата преди изменението й с ДВ бр. 59 от 12.07.2024 г. Прави искане съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът – "Югозападно държавно предприятие" ДП гр. Благоевград, счита касационната жалба за неоснователна. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и моли да се намали размера на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение до минимума. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното: На 08.12.2022 г. между УО на ОПОС и "Югозападно държавно предприятие" ДП, гр. Благоевград е сключен Административен договор № Д-34-63 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 12 460 922.46 лева за изпълнение на проект “Подобряване природозащитното състояние на горски местообитания от мрежата Натура 2000 в Югозападна България". На 23.08.2023 г., с Решение № 06-00-553, директорът на "Югозападно държавно предприятие" (ЮЗДП) ДП, гр. Благоевград, обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Доставка и монтаж на напоителни инсталации за разсадниково производство за нуждите на „ЮЗДП“ ДП. Документацията на обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https: //app. eop. bg/today/234551. На 13.03.2023 г. между ЮЗДП и “Пи Ди Ем Сървисис“ ЕООД, е сключен Договор № ПО-03-14, с предмет “Доставка и монтаж на напоителни инсталации за разсадниково производство за нуждите на „ЮЗДП“ ДП, на стойност 179 100,00 лева без ДДС, респ. 214 920,00 лева с включен ДДС. На 07.08.2024 г. ръководителят на УО на ОПОС уведомява "Югозападно държавно предприятие - ДП" - гр. Благоевград за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 21.08.2024 г. "Югозападно държавно предприятие" ДП, представя възражение. На 24.09.2024 г., с решение, издадено на основание с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. – ЗУСЕФСУ), ръководителят на УО на ОПОС, определя на "Югозападно държавно предприятие" ДП – гр. Благоевград финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор №ПО-03-14 от 13.03.2023 г. с изпълнител "Пи Ди Ем Сървисис" ЕООД, за нередност за нарушения на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Представена е Заповед №РД-772 от 02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПОС. С Решение № 1369 от 14.03.2025 г. по адм. дело № 1334/2024 г. на Административен съд – Благоевград е обявена нищожността на решение от 24.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. С Решение № 8000 от 18.07.2025 г. по адм. дело № 5671/2025 г. на ВАС е отменено Решение №1369 от 14.03.2025 г. по адм. дело № 1334/2024 г. на Административен съд – Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Благоевград. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приема за правилни изводите на административния орган по отношение на установеното нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП. Съдът възприема извода на УО, че от съдържанието на представената декларация от производителя на оборудването не става ясно какъв е видът на услугите, чието извършване се делегира на “Пи Ди Ем Сървисис“ ЕООД, и дали същите включват и конкретно гаранционно и сервизно обслужване, каквото е поставеното изискване от възложителя и декларираната информация в техническото предложение на участника “Пи Ди Ем Сървисис“ ЕООД. Първоинстанционният съд сочи, че доколкото самият възложител - ЮЗДП, чрез Документацията за участие, т. 2, б. “б“, на стр. 15, е определил изрично изисквания към съдържанието на Техническо предложение, и в подточка озаглавена: “Друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката“, е посочил именно, че декларация по чл. 39, ал. 3, т. 1, б. “д“ от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), следва да бъде представена като приложение към Техническото предложение. Според съда, след като се е възползвал от възможността да включи, като част от изискваните документи по процесната поръчка, и цитираната декларация за гаранционно и сервизно обслужване, впоследствие, бенефициерът - възложител по ЗОП не може да твърди, че същата не е необходимо да е част от тръжната документация и да обосновава впоследствие, извод за неприложимост на нормата на чл. 39, ал. 3, т. 1, б. “д“ от ППЗОП. Съдът приема, че административният орган е обосновал подробно защо квалифицира установеното нарушение като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, но в неотносимата в случая редакция. Съдът намира, че т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата не е материалноправна норма в тесния смисъл, тъй като не установява ново поведение, което бенефициентът трябва да има или да не допуска. Точка 14 има характер на санкционна норма, или по-точно – санкционнопроцесуална конкретизация, тъй като определя кои факти /вид нарушения/ се третират като „нередности“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ и какъв е размерът на финансовата корекция, т.е. санкционната последица. Разпоредбите на Приложение № 1 към Наредбата имат санкционен характер, защото не създават първично задължение, а само определят санкцията при вече допуснато нарушение, следователно те не могат да имат обратно действие /чл. 14, ал. 1 ЗНА/ и не могат да се прилагат за нарушения, извършени преди влизането им в сила. Материалното задължение е уредено в ЗОП. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и го отменя. Решението е неправилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция. Съгласно чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. В съответствие с §1, т. 58 ДР ЗОП, "Условия за изпълнение на поръчката" са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. От мотивите на първоинстанционния съдебен акт е видно, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между двете декларации във връзка с които са установени процесните нарушения, представляващи нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По първото нарушение: Съгласно Документацията за участие, т. 2 „Техническо предложение“, б. „б“, към Техническото предложение следва да включва документи по чл. 39, ал. 3, т. 1 ППЗОП: декларация по чл. 39, ал. 3, т. 1, б. “д“ ППЗОП – участникът отговаря на въпрос тип „Да/Не“, с което при отговор „Да“ декларира, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд. При отговор „Не“ участникът ще бъде отстранен. При преглед на Техническото предложение на избрания за изпълнител участник, ръководителят на УО е констатирал отбелязване на отговор „Да“ и липса на декларация по чл. 39, ал. 3, т. 1, б. “д“ ППЗОП. В съответствие с чл. 39, ал. 3, т. 1, б. “д“ ППЗОП, офертата включва техническо предложение, съдържащо декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо. Изискваната декларацията е относима към момента на изготвяне на офертата, а не към условията за изпълнение на поръчката по смисъла на §1, т. 58 ДР ЗОП, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че изводите на административния орган за наличие на посоченото нарушение, възприети и от първоинстанционният съд, са в нарушение на материалния закон. По второто нарушение: Съгласно Документацията за участие, т. 2 „Техническо предложение“, б. „а“, към Техническото предложение следва да включва документи по чл. 39, ал. 3, т. 1 ППЗОП: предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническата спецификация и изискванията на възложителя съгласно приложения в платформата образец от възложителя, като участникът задължително трябва да посочи дали е производител на предлаганото оборудване, предмет на поръчката, или е оторизиран от производителя за правото да продава и да извършва сервизно и гаранционно обслужване. Посочено е, че в случай, че участникът не е производител на оборудването, предмет на поръчката, същият следва да представи оторизационно писмо или еквивалент от производителя, от което да е видно, че е оторизиран да извършва продажба, сервизно и гаранционно обслужване. Безспорно изискването да се предоставя сервизно и гаранционно обслужване представлява условие за изпълнение на поръчката по смисъла на §1, т. 58 ДР ЗОП, тъй като е изискване свързано с процеса на изпълнение на поръчката. В конкретната хипотеза е представена декларация от производителя на оборудването, но в тази декларация липсва оторизация за гаранционно и сервизно обслужване, каквото е изискването на възложителя. Липсата на декларация с оторизация от производителя за сервизно и гаранционно обслужване е основание за отстраняване на участника, избран за изпълнител по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Изложеното води до извод, че от "Югозападно държавно предприятие - ДП" неправилно е допуснато до участие дружеството "Пи Ди Ем Сървисис" ЕООД, чиято оферта не е отговаряла на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, съответно – че от страна на бенефициера е извършено посоченото от ръководителя на УО нарушение на чл. 107, т. 2 б. "а" ЗОП. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че установеното нарушение не може да бъде квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата (ред. ДВ бр. 59 от 12.07.2024 г.). В съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя, а не се "налага", като в практиката на Върховния административен съд многократно изрично е отбелязвано, че финансовата корекция няма "санкционен характер". Изрично в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Наредбата е изменена и допълнена с Постановление № 248 от 05.07.2024 г. на Министерския съвет обн. в ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г. За конкретния казус приложима е именно редакцията на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата след соченото изменение, тъй като проверката по случая е започнала на 07.08.2024 г. и при приложение на §13 от Преходните разпоредби на ПМС № 248 от 05.07.2024 г., намира приложение §11 в редакцията му изменена с това ПМС. Определеният за нередността размер на финансовата корекция е съответен на регламентираното. Органът правилно е определил и основата на финансовата корекция – 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от за допустими за финансиране разходи по Договор №ПО-03-14 от 13.03.2023 г. с изпълнител "Пи Ди Ем Сървисис" ЕООД. С оглед горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него, постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на Югозападно държавно предприятие“ ДП срещу решение от 24.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, Югозападно държавно предприятие“ ДП следва да заплати на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в общ размер от 621,94 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 1 216,40 лева. Общият размер на разноските е формиран както следва: по 358,20 лева платена държавна такса по адм.д. №5671/2025 г. и адм.д. №415/2026 г. на ВАС, по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1334/2024 г. на Административен съд – Благоевград и по адм.д. № 5671/2025 г. на ВАС, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) и за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 150,00 лв. за процесуално представителство в производството по адм.д. №1437/2025 г. на Административен съд – Благоевград и настоящото производство, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Недопустимо касаторът претендира разноски във връзка със съдебното производство по оспорване на предходно издаден административен акт, което е приключило с решение на ВАС по адм.д. №1611/2024 г. и в съответствие с изхода на спора, съдът е присъдил дължимите в това производство разноски. Недопустимо е и възражението на ответника относно претендираното юрисконсултско възнаграждение. Възражение за прекомерност е допустимо единствено при претендирано адвокатско възнаграждение, какъвто не е настоящият случай – чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд