Определение № 89 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2015 г.

Производството е по 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 34290 от 16.03.2015 г. подадена от К. И. Б., с която се иска отмяна на решение № 1099 от 06.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, постановено по гр.д. № 4409/2012 г. по описа на съда, с което е потвърдено решение № 6016 от 10.08.2012 на Софийски градски съд, гражданска колегия, I отделение постановено по гр.д. № 434/2007 г. по описа на съда. С определение № 580 от 25.04.2014 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. постановено по гр.д. № 7463/2013 г. по описа на съда въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от К. Б. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД срещу [фирма]. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], чрез юрисконсулт Д. В. счита, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Претендира разноски. С горепосочената молба се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата за отмяна молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т .2 ГПК, но видно от данните по делото изложените от него твърдения попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в молбата не се навеждат доводи за неистинност на документ, показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, нито са представени доказателства същите да са установени по надлежния ред. Приложените към молбата за отмяна определения нямат характер на влязла в сила присъда или на влязло в сила решение по чл. 124 ГПК. В молбата за отмяна се твърди наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни на молителя при решаването му, а именно „Справка за кредитополучателя [фирма] издадена от БНБ на 07.10.2014 г.”. При проверка допустимостта на настоящото производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно уредбата на производството по отмяна на влезли в сила решения – чл. 303 – 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Видно от данните по делото, молителят повече от един път в молбата си за отмяна твърди, че се е снабдил с новото писмено доказателство на 10.10.2014г. (виж. л. 5 и л. 8 от молбата за отмяна). При това положение тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл на 10.01.2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 16.03.2015 г. и същата се явява просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 4 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна сторените от него в настоящото производството разноски в размер на 300 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.