Решение № 433 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 131/2010 г.

Решение № 433 от 10.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 131/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община "Р.", П. област против решение № 1758/03.11.2009 г. на П. окръжен съд, постановено по гр. д. № 1766/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 1221/2009 г. постановено по гр. д. № 560/2008 г. по описа на П. районен съд, Хгр. с и вместо него е постановено: признава за установено по отношение на Община "Р." [населено място], по иска предявен от Д. чрез Д. А. Г. [населено място] и Д. Г. С. - сега Д. Л. - гр. П., че гора от 500 дка от неустановен вид в местност "И.", гора от 2000 дка от неустановен вид в местност "В." и гора от 2800 дка земя-пасище в местност "К. с.", и трите в землището на [населено място], [община], област П., са държавна собственост и принадлежат на държавния горски фонд. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е недопустимо и се иска неговото обезсилване, като се поддържат алтернативно оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Д. Г. С. [населено място], в писмения си отговор, счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. С определение № 499 от 17.05.2010 г., постановено по делото, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на делото се отнася до обвързаността на държавата от постановения съдебен акт по приключило административно производство, във връзка с реституцията на процесните гори, по реда на специалния закон и разрешаването на този въпрос по приложените съдебни актове на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, и съдебни актове на съдилища, долустоящи на ВКС, с произнасяне по същия въпрос. Съгласно произнасянето на ВКС по този въпрос, в приложеното решение № 91/07 от 09.02.2007 г. по гр. д. № 2597/2005 г. по описа на ВКС, IV "Б" гр. отд., по идентичен спор, относно допустимостта на иска, в случай на приключило по реда на ЗВСГЗГФ съдебно производство във връзка с реституция върху горите, приключила с възстановяване правото на собственост в полза на общината с влязло в законна сила решение и последващо решение на ПК, е прието, че въпросът за възстановяване на собствеността е приключил и този спор е разрешен-обстоятелство, което обвързва държавата с крайния резултат. Върховният касационен съд, състав на Второ Гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Въззивния съд е констатирал, че процесните гори са били възстановени на ответната община в административно производство по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, съгласно решение постановено по адм. д. № 3532/2001 г. по описа на П. районен съд, ХIV състав, което не обвързва съда с разрешаването на гражданскоправния спор, с който е сезиран, поради което не е налице сила на пресъдено нещо, тъй като липсва идентичност между предмета на спора, страните по него и основанието - такава няма в производството по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ и чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ. Съдът се е позовал на чл. 1 от ЗГ от 1935 г., съгласно който горите са били разделени и са принадлежали на три категории правни субекти-на държавата, на общините и на частни физически лица, а горите на общините са два вида: частна общинска собственост и такива предоставени им от държавата за вечно ползване-балталъци, т. е. такива, които не са собственост на общините. При анализа на доказателствата по делото, съдът е приел че видно от административното производство по възстановяване собствеността върху процесните гори, основаващо се само на наличието на същите записани в данъчния регистър, без да има данни, че са били частна общинска собственост, поради което е стигнал до извода, че същите са били от категорията на балталъците. Становището на настоящата касационна инстанция, че при постановяване на въззивното решение, съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, произтича от следното: Във връзка с направеното възражение на ответната община за недопустимост на предявения установителен иск за собственост от Д., чрез Д. А. Г. - понастоящем И. А. Г. и Д. Л. П. - понастоящем Д. Г. С. П., по отношение обвързаността на Д. от постановеното влязло в сила решение № 222/12.2001 г. по адм. д. № 3532/2001 г. по описа на П. районен съд, ХIV гр. с., в производството по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните гори на Община "Р." - П., в който като ответник е участвала ОСЗГ П., орган подчинен на М. З. Г., поради което силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо настоящите ищци-час от М., въззивния съд неправилно е приел обратното, като се е обосновал с различието в страните, предмета на иска и основанието. Видно от заявеното с исковата молба, предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, от Д., чрез Д. А. Г. и Д. Л. [населено място], с искане да се приеме за установено по отношение на Община "Р." П., че процесните гори, описани в молбата, са държавна собственост и принадлежат на държавния горски фонд. Съгласно данните по приложеното адм. д. № 3532/2001 г. по описа на П. районен съд, 14 състав, образувано по жалба от Община "Р. "П. на основание чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ против П. комисия "П. - П.", във връзка с отказа на ПК да признае правото на възстановяване на собствеността на Общината върху горите описани в решение № И163 от 02.08.2000 г. на ПК П., с влязло в законна сила решение по делото е отменено горепосоченото решение на ПК П. и е признато правото на възстановяване на собствеността върху описаните гори, които са предмет на настоящия установителен иск, на Община "Р." П. - ответник в настоящото производство. По приложеният по делото заверен препис от преписка вх. № И163 от 23.09.1998 г. на ОСЗГ ПО З. "Р." П., с решение № И-163-1 от 03.10.2003 г. на последната, взето съгласно съдебно решение по горното адм. д. № 3532/2001 г. по описа на П. районен съд, 14 състав, е възстановено правото на собственост в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ на Община "Р." П., върху процесните гори, с което реституционното производство, предвидено в закона по отношение на същите е приключило /лист 72 от делото/. При това положение, в административното производство Д. - настоящия ищец, е взела участие чрез своя административен орган-Поземлената комисия и с оглед изложеното въпросът за възстановяване на собствеността върху процесните гори е приключил по предвидения от закона ред, с влизане в сила на горепосочения съдебен акт, който акт има обвързваща сила за участвалите в това производство лица и е недопустимо пререшаването на спора за собственост между същите лица. В настоящия спор, искът е предявен от органи на държавата, които твърдят, че процесните гори имат статут на държавна собственост и принадлежат към държавния горски фонд, а на тях им е предоставено управлението на държавната собственост, поради което същите предявяват права от името на Д. против ответната Община. В тази връзка, след като Д., която е била страна в реституционното производство в лицето на свой административен орган-в случая Поземлената комисия, се явява обвързана от постановеното от съда решение по горепосоченото дело в административното производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, предявеният установителен иск за собственост е недопустим и производството следва да бъде прекратено. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответната Община "Р." П. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 6746,56 лева за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд