Определение № 4897 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Спасов, чрез адв. Григорова, срещу определение от 27.02.2024 г. по адм. дело № 4269/2023 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 70 лв. за касационно обжалване на решение № 486 от 18.01.2024 г. по адм. дело № 4269/2023 г. по описа на същия съд. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател счита, че съдът не е изложил мотиви за отказа и не е взел предвид влошеното му здравословно състояние, необходимостта да заплаща пребиваване и лечение в хоспис, което е довело до финансови затруднения за него и близките му. Моли да бъде отменено определението на първоинстанционния съд и да бъде освободен от държавна такса. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Н. Спасов е подал касационна жалба срещу решение № 486 от 18.01.2024 г. по адм. дело № 4269/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. С разпореждане от 14.02.2024 г. съдът му е указал в 7-дневен срок да внесе държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. С молба от 22.02.2024 г. Спасов е поискал на основание чл. 227а, ал. 2 от АПК да бъде освободен от държавна такса. Към молбата е приложена писмена декларация за семейно и материално положение, видно от която същият е неженен, в незадоволително здравословно състояние, получава пенсия в размер на 803,11 лв., притежава недвижим имот с обща площ 857 кв. м. в гр. София, район [район], 1/12 част от възстановени земеделски земи, МПС марка БМВ „Х 3“, регистрирано 2006 г. и Форд „Ескорт“ от 1996 г., който не е в движение, притежава влогове, но поради влошеното му здравословно състояние, не може да посочи банката и наличността им. Прилага и епикриза от УМБАЛ „НКБ“ гр. София, видно от която е напуснал лечебното заведение на 21.10.2023 г., експертно решение № 1488 от 28.08.2002 г. на ТЕЛК със срок три години, договор за хосписни грижи с хоспис „Маринела“ от 21.10.2023 г. със срок 10 дни, сключен с племенника на Н. Спасов и нечетливи бонове от дрогерия на обща стойност 171.68 лева. Същият е на [възраст], с влошено здравословно състояние и не може да се грижи сам за себе си. За да постанови оспореното определение, съдът е приел, че жалбоподателят не следва да бъде освобождаван от държавна такса, тъй като разполага със средства, които биха му позволили да заплати дължимата сума от 70 лв., без това да повлияе сериозно на материалното му състояние. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 70 лв. за подадена касационна жалба произтича от нормата на чл. 227а, ал. 1 от АПК и е условие за нейната редовност по чл. 213, т. 3 от АПК, който изисква към жалбата да се приложи документ за платена държавна такса, или молба по чл. 227а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1-7 от АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Въз основа на представените доказателства, Административен съд – София-град е приел, че липсват убедителни данни за наличие на обективни пречки, които поставят страната в невъзможност да заплати дължимата държавна такса от 70 лв. Искането правилно е оставено без уважение, тъй като са отчетени всички представени доказателства. В действителност жалбоподателят е на [възраст] и е в нетрудоспособна възраст, преминал е през [заличен текст], което е наложило и да пребивава в хоспис. От представените доказателства, обаче, не се установява, че към момента на подаване на касационната жалба Спасов все още пребивава в хосписа – представеният договор е за 10 дни, считано от 21.10.2023 г., като сумата за престоя е заплащана от племенника му. Представеното експертно решение е със срок до 2005 г. и изтекло към настоящия момент. Декларираните от жалбоподателя движими и недвимижи имоти и получаваната от него пенсия, както и твърденията, че притежава влогове, не обосновават извода за липса на средства за внасяне на държавна такса в размер на 70 лева. От доказателствата по делото се установява още, че Спасов се представлява от адвокат, като за процесуалното представителство пред касационната инстанция са платени в брой 1300 лева. При така изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение