Определение № 3219 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 74/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. П. И. от Адвокатска колегия Варна в качеството й на пълномощник на С. Г. С. - ответник по касация, за допълване на постановеното по делото определение № 2682 от 18.09.2025 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК, уговорено в представен с отговора по чл.287, ал.1 ГПК договор за правна помощ. Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД, която не е изразила становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, а по същество е основателна. С определение № 2682 от 18.09.2025 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 863 от 22.07.2024 г. по в. т. д. № № 939/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 3897 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 862/15.03.20254 г. на Районен съд - Варна, с което по предявен от С. Г. С. против „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД са прогласени за нищожни клаузи от Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД, приложими към сключени между страните договори за кредитна карта № CCIR-302-00180-2016 г. от 22.08.2016 г. и № СPIR-302-00180-2016 от 22.06.2016 г. При постановяване на определението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца (ответник по касация) С. С. за разноски, заявено в подадения чрез адв. П. И. отговор на касационната жалба, поради което са налице предпоставките на чл.248 ГПК за допълване на определението. С отговора е представен договор за правна помощ от 29.11.2024 г., сключен между С. Г. С. и адв. П. И., от който се установява, че адв. И. е поела задължение да изготви и да поде отговор на касационна жалба от името на С. С. при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Към отговора е приложена молба от адв. П. И., с която е поискано в случай на недопускане на касационно обжалване да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК искането за присъждане на възнаграждение е основателно. Съобразявайки предмета на производството, обема и съдържанието на предоставената от адв. И. правна защита и фактическата и правна сложност на делото в селективния стадий на касационното обжалване, съставът на ВКС намира, че на адв. И. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което да бъде присъдено по реда на чл.248 ГПК чрез допълване на определението от 18.09.2025 г. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,