Определение № 9443 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК 202809846, представлявано от Изпълнителния директор П. Пеева, чрез адв. Даскалова, срещу Определение № 16802/01.05.2026 г., постановено по адм. дело №4614/2026 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. С обжалваното определение е отхвърлено искането на "Милки Груп Био" ЕАД за спиране изпълнението на Разпореждане за забрана № 260072/24.03.2026 г., издадено от Главен инспектор в отдел „ Контрол на храните“ към Областна дирекция за безопасност на храните /ОДБХ- Хасково/. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита за незаконосъобразни изводите на АССГ, че предварителното изпълнение на разпореждането не следва да се спира, тъй като по силата на закона се презумира защита на особено важен обществен интерес – здравето на гражданите, а жалбоподателят не е доказал наличие на противопоставим по значимост интерес, извън обикновени имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. В тази връзка частният жалбоподател излага съображения, че срокът на годност на част от стоките, за които е постановено забрана относно пускането им на пазара/търговия, не е изтекъл. Посочено е, че за стоките с изтекъл срок на годност не може автоматично да се приеме, че представляват риск за общественото здраве, като липсват и доказателства, че същите представляват риск за здравето на хората и/или животните. Излага съображения, че след издаване на разпореждането и на обжалваното определение са налице новонастъпили обстоятелства за което представя доказателства: издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 139/2026/23.04.2026 г. и получени на 28.04.2026 г. от дружеството искания от различни съконтрагенти за връщане на част от стоките, предмет на разпореждането, които са били обект на рекламация. Моли обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Ответникът по частната жалба – Главен инспектор в отдел „ Контрол на храните“ към ОБДХ Хасково оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Сочи, че част от описаните в процесното разпореждане храни и суровини от животински произход, представляващи странични животински продукти, са насочени за унищожаване. В тази връзка представя като доказателства Констативен протокол от 16.06.2026 г и Констативен протокол №260164/23.06.2026 г. за предаване на част от процесните количества, ведно с потвърдителни бележки за получени странични животински продукти, издадени от „Екарисаж –Варна“ ЕООД. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Милки Груп Био" ЕАД срещу Разпореждане за забрана № 260072/24.03.2026 г. на инспектор в ОДБХ - Хасково, с което по отношение на "Милки Груп Био" ЕАД, е било забранено пускане на пазара и търговия на 64350 кг. млечни продукти, 34630 кг. имитиращи продукти и 50740 кг. месни продукти. Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението е направено едновременно с оспорването на акта. Съдът е приел, че съгласно изричната норма на чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, жалбата не спира изпълнението на актовете, с които се налагат ПАМ по чл. 138, § 2, б. "г" от Регламент /ЕС/ № 2017/625. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Доколкото в ЗУАВ не са предвидени изрично основанията за това, следва да се прилага нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като се презумира, че е налице поне една от посочените в разпоредбата предпоставки, свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да постанови обжалваното определение и да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение първоинстанционният съд е приел същото за неоснователно. Жалбоподателят твърди единствено възможност да настъпят за него имуществени вреди, като към искането не са представени писмени доказателства, нито се сочат доказателства,обосноваващи хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. При липсата на писмени доказателства в тази насока, съдът е приел, че от предварителното изпълнение на жалбоподателя няма да бъдат нарушени значително защитими и значими правни интереси, противопоставими на обществения интерес. АССГ е посочил, че тези имуществени вреди не представляват значим интерес на жалбоподателя, сравним с презумираните от закона при допуснатото отклонение от общото правило за суспензивен ефект на жалбата, установено в чл. 166, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че дори хипотетично да се сподели тезата, че "Милки Груп Био" ЕАД ще понесе имуществени вреди, при постановяването на отменително решение, тези вреди са изцяло поправими и подлежат да възстановяване от БАБХ при предявяване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При така изложените доводи е приел, че искането е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Защитата по чл. 166 от АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. друг противопоставим интерес – "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи за лицето и 2. настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презумирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. По силата на чл. 166, ал. 2 от АПК спирането на предварителното изпълнение представлява изключение от общото правило и е допустимо, когато са установени обстоятелства, обосноваващи вероятност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, но изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Под нови обстоятелства законодателят разбира само тези, които са настъпили след издаване на заповедта. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. За да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че допуснатото предварително изпълнение застрашава интересите на засегнатото лице. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение, е по-малко значим от личния /имуществения/ интерес на оспорващия. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно и въздействащо по недопустим начин на интересите на оспорващия. Вредата трябва да е настъпила само вследствие на нови факти и обстоятелства, осъществили се след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряка последица на акта са ирелевантни за основателността на искането. В конкретния случай се твърди, че са налице новонастъпили обстоятелства, за които с частната жалба са представени доказателства - издаден Акт за установяване на административно нарушение № 139/2026 от 23.04.2026. г., в който процесните стоки са класифицирани като "Странични животински продукти"; подадена на 30.04.2026 г. молба до административния орган да разпореди извършване на лабораторни изследвания на описаните в АУАН храни и хранителни продукти, за установяване на възможностите и разрешаване използването на всички или част от храните за различни цели и получени нови и/ или подновени искания от съконтрагенти за връщане на част от стоките, като при неизпълнение дружеството дължи заплащане на цената им; необходимост от извършване на проби за целите на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Настоящата инстанция счита, че в случая представените от жалбоподателя доказателства не могат да обосноват извод за наличие на посочените предпоставки на чл.166, ал.2 от АПК. На първо място, следва да се отбележи, че представените пред настоящата инстанция доказателства, на които се позовава частният жалбоподател, са били известни на жалбоподателя, но не са били представени пред първоинстанционния съд преди постановяване на процесното определение. На следващо място, съставянето на АУАН поставя началото на производството по издаване на наказателно постановление, съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, което е ирелевантно спрямо настоящето производство. Възможностите за оползотворяване на храните не са предмет на преценка по искането за спиране изпълнението на оспорения акт, по изложените по-горе съображения. Не са такива и възможните имуществени вреди. В частност възможните такива от дължими плащания към съконтрагенти са ирелевантни и поради това, че законът забранява съществуването на стоките, представляващи риск за общественото здраве. Ето защо, прехвърлянето им на други правни субекти, в т.ч. доставчиците на тези стоки, не е допустимо и поради това, не обосновава спиране изпълнението на процесното разпореждане. Разпоредено е спиране реализацията на храни с изтекъл срок на годност, които действия целят предотвратяване на възможни рискове за здравето на неограничен кръг лица. Поради това, претендираните имуществени вреди не представляват значим интерес на жалбоподателя, сравним с презумираните от закона при допуснатото отклонение от общото правило за суспензивен ефект на жалбата, установено в чл. 166, ал. 1 от АПК. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството с оглед представените от ответника доказателства, че част от посочените в процесното разпореждане храни и суровини от животински произход, представляващи странични животински продукти, междувременно са насочени за унищожаване, видно от представените по делото Констативен протокол от 16.06.2026 г и Констативен протокол №260164/23.06.2026 г. за предаване на част от възбранените количества, ведно с потвърдителни бележки за получени странични животински продукти, издадени от „Екарисаж –Варна“ ЕООД. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение