Определение № 3645 от 02.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2026 г.
ВКСI гражданско отделение02.07.2026 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора О. С. С., ЕГН [ЕГН] по чл. 282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 812 от 05.02.2026 г. по гр.д. 3052/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено, постановеното на основание чл. 344, ал.1 ГПК решение от 05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 72255/2015 г. на Софийски районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. С., ЕГН [ЕГН] срещу решение № 812 от 05.02.2026 г. по гр.д. 3052/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено, постановеното на основание чл. 344, ал.1 ГПК решение от 05.10.2023 г., по гр. д. № 72255/2015 г. на Софийски районен съд. С последното е 1./ допусната съдебна делба между касатора и В. В. С., ЕГН [ЕГН] /В. Ш., гражданин на Швейцария/, А. С. С., ЕГН [ЕГН] и Г. Н. С., ЕГН [ЕГН] на поземлен имот № ***, находящ се в землището на [населено място] - Д., кв. ***., в местността „Р.“, З. с площ от 1066 кв. м., при квоти: 1/2 ид.ч. за О. С. С. и по 1/6 ид.ч. за останалите трима. 2./ Отхвърлени са, като погасени по давност предявените от О. С. С. сре6щу другите трима искове за намаляване на основание на чл. 30, ал. 1 от ЗН на извършеното с нотариален акт № 136, том X., дело № 6263 от 27.12.1972 г. в полза на В. С. С., б.ж. на [населено място], поч. на 24.09.2013г. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № *** в [населено място], [улица], ет. 1, заедно със зимнично помещение №*** и №***и таванско помещение № ***, заедно с 8,42% ид. ч. от мястото и от общите части на сградата, до размера на запазената част на ищеца О. С. С. от наследството, оставено от родителите му С. П. С. и В. С. С., както и за намаляване на завещателното разпореждане, направено със саморъчно завещание от С. П. С., съставено на 18.01.1989 г., обявено на 07.03.1989г., с което завещателят С. П. С. е завещал вилата, находяща се в [населено място] и обзавеждането в нея на сина си В. С. С., поч. на 24.09.2013г. до размера на запазената част на ищеца О. С. С.. 3./ Отхвърлен е като неоснователен предявеният от О. С. С. срещу В. В. С., ЕГН [ЕГН] с ново име В. Ш., гражданин на Швейцария, А. С. С. и Г. Н. С., иск за извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: а. / апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], етаж 1, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре и две коридорчета, със застроена площ 84 квадратни метра, заедно със зимнично помещение № *** и ***със светла кубатура 38.83 куб. метра, заедно с таванско помещение № *** със светла кубатура 11.12 куб. метра, заедно е 8.42% идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, който апартамент № *** по КККР е с идентификатор ***, и б ./УПИ ***, в кв. ***по регулационния план на вилна зона О., [община], Софийска област, стар УПИ парцел ***, с площ от 646 кв.м., заедно с постройката върху него. 4./ Допусната е съдебна делба между В. В. С. /В. Ш./, А. С. С. и Г. Н. С. на описания апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], етаж 1 с идентификатор: ***и на УПИ ***, в кв. ***по регулационния план на вилна зона О., [община], Софийска област, заедно с постройките върху него, при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тримата. 5./ На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, О. С. С. е осъден да заплати на А. С. С. сумата от 1022.58 евро /равностойност на 2000 лева / и на Г. Н. С. сумата от 1022.58 евро /равностойност на 2000 лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатски възнаграждения. С касационната жалба е поискано спиране на изпълнението на основание чл. 282, ал.2 ГПК на обжалваното решение, с довод, че може някой да се разпореди с имотите. Съгласно чл. 282, ал.1 ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение. Само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивния съд подлежат на изпълнение преди да влязат в сила, съгласно чл. 404, т.1 ГПК. Решението, с което се допуска съдебна делба или се отхвърля иск за делба по чл. 344, ал.1 ГПК има само установително действие. Такова действие имат и решенията, с които се отхвърля иск по чл. 30 ЗН. В частта за разноските, съдебният акт има характера на определение и не подлежи на изпълнение преди влизането му в сила в тази част. Следователно обжалваното, с подадената касационна жалба, въззивно съдебно решение е установително и не подлежи на изпълнение. Затова молбата, с която е поискано спиране на изпълнението е неоснователна и ще се устави без уважение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение