Решение № 395 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2011 г.

Решение № 395 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 939 от 3.12.2010 г., постановено по гр. д. № 628/2010 г. на САС, ГК, I-ви състав, с което е потвърдено решението по гр. д. № 9590/2009 г. на Софийски градски съд, I-12 състав в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ да заплати на М. А. Ч. сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 9.07.2009 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът застъпва становище, че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените от ищеца вреди. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца М. А. Ч. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация М. А. Ч. от [населено място] общ. З., чрез адв. Т. и адв. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в сила. С определение № 944/28.07.2011 г. по делото, въззивното решение е допуснато касационно обжалване въпроса: "Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди." Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., както и в решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер /Р. № 337/22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. III г. о на ВКС, Р № № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о., Р № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г./. С оглед на това, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл е разрешението на посочения въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290 ГПК: Прието е, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които с оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата включват продължителността на периодът, през който е продължило наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение, публичното му разгласяване на обвинението и пр. По касационната жалба: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, в съответствие с данните по делото, е приел, че срещу ищеца - ответник по касация, е било образувано наказателно производство като на 25.04.2005 г. същият е бил привлечен като обвиняем за две престъпления: по чл. 283а, т. 1, във вр. чл. 282, ал. 2 във вр. ал. 1 НК /престъпление по служба/ и по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 НК /документно престъпление/, че в хода на наказателното преследване първото обвинение било изменено в такова по чл. 282, ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 282, ал. 1 НК като с решение № 259/9.07.2009 г. по н. д. № 239/2009 г. на ВКС ищецът е бил признат за невинен и оправдан по това обвинение и признат за виновен в извършено престъпление по чл. 316, във вр. чл. 311, ал. 1 НК за периода от 19.08.2003 г. - 29.08.2003 г. като му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието и една година лишаване от право да заема длъжността "кмет". Доколкото ищецът е бил оправдан само по едно от двете повдигнати обвинения съдът правилно е приел, че обезщетение за претърпени вреди може да се търси само във връзка с обвинението, по което е бил оправдан. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е съобразил продължителността на наказателното преследване - 4 години и 5 месеца, обстоятелството, че престъплението, за което е бил оправдан е "тежко" по см. на НК, че по отношение на ищеца не е била вземана мярка за неотклонение "задържане под стража", че предвид заеманата длъжност - кмет на [община], е бил обществено известна личност, както и неговата възраст, данните за конкретно изживените отрицателни емоции и страдания, чувства за притеснение, неудобство, стрес и напрежение от факта на повдигнатото обвинение, последвалото уронване на доброто име в обществото. При определяне на дължимото обезщетение обаче съдът не е съобразил обстоятелството, че доколкото ищецът е бил обвиняем, съответно подсъдим по две обвинения като по едното от тях е бил осъден, установените от доказателствата по делото неимуществени вреди/ душевни болки и страдания/ не могат да бъдат отнесени като последица единствено към обвинението, за което същият е бил оправдан. Очевидно и обвинението за което е бил подведен под наказателна отговорност по чл. 316 НК във вр. чл. 311 НК е породило същите чувства на притеснение, стрес и напрежение, които обаче като неимуществени вреди, не следва да бъдат репарирани. Неправилно е прието също така, че доброто име на ищеца в обществото е било уронено единствено от повдигнатото срещу него незаконно обвинение, а не от факта, че е бил осъден за извършено от него престъпление. Превратно е тълкувано обстоятелството, че доколкото през периода на наказателното преследване ищецът е бил кмет на [община] претърпените от него вреди са по- големи. Точно обратното - именно заеманата от него обществена длъжност е следвало да го възпира от поведение, което да породи съмнение за извършено престъпление. С оглед на изложеното, ВКС, състав на 3-то г. о. счита, че присъденото от въззивната инстанция обезщетение в размер на 15 000 лв. е завишено. При съобразяване на посочените допълнителни обстоятелства, Върховният касационен съд счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая се съизмерява със сумата от 5 000 лв. До този размер обжалваното решение следва да се остави в сила. За разликата над 5 000 лв. до присъдените 15 000 лв. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което за този размер искът да се отхвърли. В тази част, доколкото не са обсъдени всички относими факти решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело да нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД /касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 183,16 лв. или общо разноски в размер на 198,16 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.