Определение № 50213 от 26.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1078/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Вероника П. М. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 486 от 9. 09. 2022 г. в частта за разноските. Молителката твърди, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба. Ответникът по молбата „Ей-трикс“ ЕООД, [населено място] поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед обема на представителството в касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното. Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 486 от 9. 09. 2022 г. по т. д. № 1078/2021 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 36 от 25. 01. 2021 г. по т. д. № 2185/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 380 от 21. 02. 2020 г. по т. д. № 6913/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, 6 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора „Ей-трикс“ ЕООД срещу Вероника П. М. искове: за установяване на нарушение от страна на ответницата на авторските права на ищеца по отношение на „Dev Training Document” и “Technical Lead Handover document” и 14 броя статии, описани в исковата молба; да бъде осъдена ответницата да преустанови нарушението, както и да бъде осъдена да разгласи за своя сметка диспозитива на решението; да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 20 935 лв., представляваща възнаграждение за използване на авторските права на ищеца по отношение на посочените по-горе документи, и да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди от нарушение на авторските му права в размер на 30 000 лв., представляващи загуби и пропуснати ползи. В отговора на касационната жалба ответната страна Вероника П. М. е направила искане да й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са пълномощно от 17. 02. 2017 г., с което М. е упълномощила Адвокатско дружество „Т. и съдружници“ и адвокати - съдружници в дружеството, между които депозиралия отговора на касационната жалба адвокат С. Д., заедно и поотделно да я представляват по т. д. № 6913/2016 г. на СГС, до приключване на делото пред всички инстанции, фактура от 16. 04. 2021 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 19. 04. 2021 г., удостоверяващи договарянето между адвокатското дружество и ответницата на адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 4 200 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и за представителство пред касационната жалба срещу решение по т. д. № 2185/2020 г. на САС и превеждането на същото от страна на ответницата по сметка на адвокатското дружество. При постановяване на определението от 9. 09. 2022 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата по касационната жалба има право да ги получи. Неоснователно е възражението на „Ей-трикс“ ЕООД по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В случая минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 /за неоценяемите искове/ и по чл. 7, ал. 2, т. 4 /за оценяемите искове/ от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения без ДДС възлиза съответно на 1800 лв. и на 2 588 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, с оглед изчерпването на адвокатската защита на ответника по касация с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 3949, 20 лв. с ДДС. При това положение размерът на заплатеното от ответницата по касация адвокатско възнаграждение от 4200 лв. с включен ДДС не се явява прекомерен, доколкото същият е близък до минималния. Следва да се подчертае, че съдът прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК може да намали възнаграждението поради прекомерност, но не е задължен да го редуцира до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. като задължителна долна граница при уговаряне на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение