Определение № 1911 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1289/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на Х. В. С. и „БИСА СТРОЙ“ ЕООД срещу Определение № 406/12.12.2025 г. по ч.т.д. № 620/2025 г. на АС-Пловдив, с което е обезсилено Определение № 260211/20.06.2025 г. на ОС-Пловдив за спиране на разрешена по реда на чл. 717в ТЗ продажба на недвижим имот до приключване на исково производство, образувано по отрицателен установителен иск за собственост върху имота, предявен от несъстоятелното дружество срещу Х. С.. Жалбата е недопустима. Както е посочено и в мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № № 1/2017 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. По отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, регламентацията се съдържа в чл. 613а ТЗ. В ал. 1 на разпоредбата са изброени изчерпателно онези от тях (решения и определения), които подлежат на триинстанционно обжалване, т.е. и пред ВКС. Върху всички останали актове контролът съгласно ал. 3 е двуинстанционен (и то ако самият акт подлежи на обжалване пред апелативния съд според общото правило на чл. 274, ал. 1 ГПК). В случая предмет на проверка от въззивния съд е определение на първостепенния съд по несъстоятелността, постановено в хода на осребряването, непопадащо в изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове. Поради това и определението на въззивния съд не подлежи на инстанционен контрол, независимо дали с него спорният въпрос е разгледан по същество или първоинстанционният акт е обезсилен. Обжалваемост пред ВКС не може да се обоснове и с евентуална недопустимост на акта на въззивния съд (ако определението за „спиране“ се разгледа не като преграждащ производството по несъстоятелност акт, а като отказ на съда да разреши продължаване на проданта към настоящия момент). Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,