Определение № 50040 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Д. Мост В. – К.“ АД, чрез адв. П. Н., за изменение на решение № 50125 от 31.05.2024 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1723/2022 г., в частта за разноските, с искане да бъдат присъдени допълнително суми, съставляващи транспортни разходи, командировъчни разходи и „юридически консултации във връзка с делото“, извън заплатения адвокатски хонорар. Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна, при представен по делото списък на разноските, в който фигурират и посочените в молбата пера. Молбата е допустима. Молителят счита, че страната е останала ощетена, след като не й е присъден съответния разход, като съображенията за отказа в решението на ВКС са неправилни. Счита, че адвокатът е в неравностойно положение спрямо вещото лице, на което се заплащат пътни и други разноски, „каквито опише и поиска от съда“. Позовава се на чл. 144, б. „б“ от Правилника на Съда на ЕС, който предвижда присъждане на необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-специално разходите за път и престой и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат. Пояснява, че правилникът няма пряко приложение към делата н РБ, но „не може да се игнорира какво казва Съда на ЕС по въпроса“. Насрещната страна е получила препис от молбата, но не е изразила становище по нея. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна. Върховният касационен съд е постановил по делото решение в полза на „Д. Мост В. – К.“ АД и му е присъдило съдебно-деловодни разноски по делото, сторени във всички инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение, като оставил без уважение възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на насрещната страна за прекомерност. Отказано е присъждане на претендирани разноски, изразяващи се в разходи за транспорт и командировъчни на адвоката, както и дадени от него „юридически консултации във връзка с делото“, извън уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, и наред с него. Относно отговорността за разноски по граждански дела, следва да бъде изяснено, че тя е деликтна, но е законово уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само тези разходи, които по естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда (напр. държавни такси, направени разноски за производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др.), като съгласно чл. 76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Страната има право за оказваната й правна защита да й бъде присъдено само адвокатско възнаграждение за един адвокат, за което са представени доказателства, че е действително платено. Разходите за извършване на фактическите, организационни действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт, пощенски разходи и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за пътуване на адвоката до седалището на компетентния съд, следователно, също е извън обхвата на отговорността за разноски (за разлика от изричната уредба при действието на ЗГС, отм.). Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Няма ограничение за договарянето им между клиент и адвокат, на при възлагането им в тежест на страните по делото, съдът прилага правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е установената практика на ВКС в решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV г.о., по гр. д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 2944/2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV г. о. по гр. д. № 5091/2015 г., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV г.о., по гр. д. № 1049/2008 г., решение по т. д. № 2367/15 г. на ВКС I т. о., решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС, определение № 3821 от 1.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1389/2024 г., III г. о., определение № 380 от 16.09.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2021 г., I т. о., определение № 182 от 25.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2018 г., III г. о., определение № 60368 от 20.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2058/2021 г., II т. о. и др., споделяна и от настоящия състав. Юридически консултации, давани от довереника във връзка с делото на доверителя, са съществена част от работата на процесуалния представител по делото, така че няма как едновременно да получи възнаграждение по договора за правна защита и съдействие по делото и отделно за някакви, извършени извън предмета на действие на този договор, „юридически консултации във връзка с делото“. Подобен подход създава и условия за злоупотреба при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК, чрез разделяне на части на адвокатското възнаграждение, част от което се заявява като някакъв вид друга, неуточнена, юридическа услуга по делото. В заключение, искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение