Определение № 3670 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба подадена от Г. В. К. срещу разпореждане № 1844/30.03.2026 г. постановено по в. ч. гр. д. № 341/2026 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на разпореждането. Отправено е искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба е обективирано и искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на дължимата за производството държавна такса. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По искането за освобождаване от заплащане на дължимата за производството държавна такса, на основание чл. 83, ал.2 ГПК: От представената по делото декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК се установява, че ищецът е в трудоспособна възраст, но не работи тъй като е задържан в Затвора в [населено място], няма доходи и имущество (недвижими имоти и леки автомобили), не участва в търговски дружества, не е семеен и няма задължения за издръжка към непълнолетни лица. С оглед на изложеното, съдът намира, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане дължимата за производството държавна такса, поради което са налице предвидените в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК основания за освобождаването му от задължението за нейното внасяне. Г. К. депозирал частна касационна жалба вх. №5959/23.03.2026 г. против постановеното определение от Апелативен съд – София №716/09.03.2026 г. по частно гр.д. №341/2026 г., с което е потвърдено определението на първостепенния Софийски градски съд за отказ да бъде предоставена правна помощ на жалбоподателя за процесуално представителство по делото. С обжалваното разпореждане № 1844/30.04.2026 г. администриращият съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК, направил извод, че постановеното по делото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което върнал подадената срещу него жалбата. Подадената частна жалба е неоснователна. Съгласно правилото на чл. 274 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и тези, за които е изрично предвидено в закона. В конкретния случай определението, предмет на върнатата частна касационна жалба е с предмет отказ за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство на ищеца/жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 6 ГПК същото е окончателно. За него процесуалният закон е предвидил двуинстанционно обжалване, поради което определението е изключено от касационен контрол и е влязло в сила от момента на обявяването му. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи. Същият, като администриращ подадената частна касационна жалба съд, служебно следи нейната допустимост. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение