Решение № 6511 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2010 г.

Решение № 6511 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Надя Лозанова - началник отдел "Управление на изпълнението", оправомощена със заповед № ЗЦУ-1365/12.10.2010 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите да изпълнява правомощията на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1969/8.10.2010 г., постановено по адм. дело № 846/2010 г. на Административен съд - гр. Варна в частта, с която по жалба на Георги Георгиев е отменен РА № 900402/18.01.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 119/17.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за над сумата от 126,30 лв. до 14 672,71 лв. и съответните лихви за 2004 г. и за над сумата от 2 823,40 лв. до 3 505,07 лв. и съответните лихви за 2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, като от обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че е въведено отменително основания и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Бонев. С решението е отхвърлена жалбата в останалата й част за определения данък от 126,30 лв. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и за 2 823,40 лв. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и в тази част срещу решението не е постъпила жалба и затова е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. Ответникът по касационната жаба Георги Илиев Георгиев от гр. Исперих чрез адв. Димитров я оспорва, като претендира и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 900402/18.01.2010 г. Административен съд - гр. Варна, първоинстанционният съд е приел, че е установено от доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че превишението на разходите на приходите (основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК ревизията да се проведе по този ред) е в размер 2 178,12 лв. за 2004 г., а за 2005 г. - 14 014,47 лв., а не както са приели органите по приходите. Съдът е приел, че неправилно в ревизионния акт са отразени приходите и разходите на "Ивкони" ООД, в което Георги Георгиев участва като съдружник, тъй като те не се отразяват в баланса на касовата наличност на физическото лице-съдружник. Съдът се е съобразил с установените приходи и разходи, отразени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза и доказателствата по делото. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда относно приетото начално салдо за 2004 г., като в тази връзка правилно е обсъдил, че макар 2002 г. да е извън ревизирания период ревизираното лице е имало налични парични средства от 60 000 лв. към 31.12.2002 г. или общо е разполагал с 82 220,28 лв. и при наличие на установеното от експерта положително салдо за 2003 г., поради което правилно съдът е приел, че посочената сума е начално салдо към 01.01.2004 г. Законосъобразни са изводите на съда, че неправилно ревизията е отразила към касовата наличност на ревизирания субект приходите и разходите на "Ивкони" ООД, в което той е съдружник. Приходите и разходите на търговското дружество не рефлектират върху баланса на касовата наличност на физическото лице, което има и качеството на ЕТ и като такъв е осъществявал патентна дейност и е декларирал резултати от нея в ГДД. Относно недекларирането по чл. 124, ал. 3 ДОПК на сумата от 60 000 лв., изтеглена от спестовния влог на Георгиев като приход, не представлява нарушение, което да доведе до потвърждаване констатациите на ревизионния акт, тъй като тази сума се третира само като начално салдо, а не като приход за някоя от ревизираните години. Освен това, за тази сума са представени банкови документи и непосочването й в декларацията по чл. 124 ДОПК не води до опровергаване на тези документи. От представените доказателства по делото - за продажба, съответно закупуването на автомобили и недвижими имоти, както и отпуснати ипотечни кредити на Георгиев и съпругата му (бракът им е бил прекратен с решение № 106/09.09.2009 г. по гр. дело № 371/2009 г. на Районен съд - гр. Исперих), съдът ги е обсъдил и е направил законосъобразни изводи при определянето на направените приходи и разходи за данъчните периоди и съответно правилно е установено превишението, но не в размера, определен от приходните органи, а съобразно доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Следва да се вземе предвид не само декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, а и обяснението, дадено към нея и което е представено по време на ревизията и са декларирани всички приходи и разходи на лицето. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са извършени сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,