Определение № 113 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8273 от 26.09.2018 г. на Ц. Д. Ц. за отмяна на разпореждане от 02.07.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № 31911/2015 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав. Молителят поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. При извършената проверка за допустимост, ВКС, състав на III Г.О., констатира, че молбата за отмяна е недопустима. Съображенията са следните: Производството по отмяна, уредено в Глава ХХІV от ГПК, е процесуален способ за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита. В този смисъл е т. 2 от ППВС № 2/1977г., приложимо и при действието ГПК от 2007 г. В случая ВКС е сезиран с искане за отмяна на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор за съществуване на вземането, за чието изпълнение е издаден, поради което не попада в предметния обхват на производството по чл. 303 и сл. ГПК. Освен това защитата срещу разпореждането, чиято отмяна се иска, е възможна по реда на чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК, в което могат да се разгледат възраженията на длъжника при оспорване на вземането. По изложените съображения, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, ВКС