Определение № 5768 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Туризъм –Каменов и син“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: село Згориград, област Враца, ЕИК 106626082, представлявано от управителя К. Каменов, чрез адв. М. Стоянова срещу Определение № 353 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 88 /2025 г. по описа на Административен съд/АС/ - Враца. Частният жалбоподател навежда твърдения за неправилност на обжалваното определение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответните страни по частната жалба - Министърът на земеделието и храните и Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ не депозират отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е било образувано по молба от 16.07.2024 г., допълнена с молба от 06.08.2024 г. с посочено правно основание чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК и искане да бъде възобновено производството по Уведомително писмо с Изх. № 02-060-2600/214 от 02.06.2020 г., издадено от Заместник - изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018. Тази молба е изпратена на Министъра на земеделието и храните по компетентност, който от своя страна с писмо от 10.02.2025 г. е препраща на Административен съд - Враца като излага съображения, че предвид разпоредбата на чл.106 от АПК, когато административният акт, съответно отказът да бъде издаден акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета от АПК. В конкретния случай административният акт, за който е поискано възобновяване, е бил оспорен пред АС - Враца, въз основа на което е образувано адм. дело №276/2021 г., чийто акт е влязъл в сила, като потвърден със съответния такъв по адм. дело №8870/2021 г. по описа на Върховния административен съд. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел за установено следното от правна страна: Предвид изложеното в молба с Вх. № 02-060-2600/214#4 от 16.07.2024 г. и в допълнителната молба с Вх. № 02-060-2600/214#5 от 06.08.2024 г. уточнение АС.Враца е приел, че не компетентен да се произнесе по искането за възобновяване, тъй като същото не е подведомствено на административните съдилища и липсва редовно сезиране на съда, видно от обстоятелството, че адресат на молбата е Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, който я е препратил с мотивирано писмо на по-горестоящия административен орган, а именно – на Министъра на земеделието и храните. Определението е неправилно. При постановяване на определението съдът не е съобразил разпоредбата на чл.99 от АПК, съгласно която влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по - горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа. В случая по делото са представени доказателства, че УП с Изх. № 02-060-2600/214 от 02.06.2020 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 е било обжалвано от дружеството, като по жалбата е било образувано адм. дело №267/2021 г. С Определение № 224 от 28.05.2021 г., постановено по същото дело, жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. Определението е било обжалвано и с Определение № 9930 от 01.10.2021 г. по адм. дело № 8870/2021 г. по описа на ВАС е било оставено в сила. С оглед изложеното не е налице една от задължителните предпоставки по чл.99 от АПК за иницииране на производство по възобновяване на производството и отмяна на влезлия в сила индивидуален административен акт - същият да не е бил оспорен пред съд. Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.99 от АПК не поставя разграничение дали при оспорване на административния акт пред съд, спорът е разгледан по същество или е приключил с определение относно процесуалната недопустимост на подадената жалба. Във всички случаи на оспорване на административния акт пред съд – както, когато производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата, така и в случаите, в които оспорването е приключило с решение по съществото на жалбата, редът за отмяна не е този по чл.99 и сл. от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 106 АПК когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава Четиринадесета от АПК – отмяна на влезли в сила съдебни решения или влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съгласно чл. 242 от АПК първоинстанционният съд следва да извърши проверка за съответствие на искането за отмяна с изискванията на чл. 241 и при установени нередовности да го остави без движение с указание за отстраняването им в 7-дневен срок, съответно –ако не отговаря на изискванията на чл.241 съдът следва да приложи чл.213а от АПК. Съдът следва да съобрази, че реализирането на потестативното процесуално право на искане за отмяна зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване по чл.240 и чл. 241 АПК, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. С оглед изложеното делото следва да бъде върнато на АС- Враца за администриране на молбата съгласно чл.242 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ чл. 236 АПК, Върховният административен съд състав на Пето отделение