Определение № 3225 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 8/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД /ПРО/, представлявано от юрисконсулт Т., срещу разпореждане № 2057 от 30.10.2023г. по в.т.д. № 1194/2021г. на САС, ТО, 13 състав, с което е върната подадената от дружество насрещна касационна жалба. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърди, че обжалваният акт е постановен извън пределите на правораздавателната власт на въззивния съд, който разполага със строго очертани правомощия по ГПК за връщане на насрещна касационна жалба и няма право да се произнася по същество на съдопроизводството, в това число за наличието или липсата на правен интерес. Сочи, че видно от отговора на касационната жалба, насрещната касационна жалба и уточнението от 23.10.2023г., дружеството обжалва въззивното решение в частта му по присъждане на разноски за въззивното производство, като наличието на правен интерес от обжалване на решението в тази му част чрез насрещна жалба е кодифицирано. Намира за неправилен и извода на съда, че не са изпълнени изискванията на чл.284 ГПК, като поддържа, че в уточнението от 23.10.2023г. ясно е посочил искането си, в това число въззивното решение в коя част се обжалва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивното производство е образувано по подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД въззивна жалба срещу решение № 261033 от 28.06.2021г. по гр.д. № 2753/2017г. на СГС, ТО, VI-9 състав, с което касаторът е осъден да заплати на „ВИСМАН“ ООД сумата 54 170,40 лева – неплатена цена на котел съгласно чл.9 от споразумение от 22.05.2017г., подписано между „ВИСМАН“ ЕООД, „ИНСДИД“ ООД и „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният против „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД иск. Срещу въззивното решение са подадени касационна жалба от „ВИСМАН“ ЕООД и насрещна касационна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. В насрещната касационна жалба е посочено, че се обжалва част от въззивното решение и се поддържат доводите за недопустимост на първоинстанционното и въззивното решение, както и за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като се излагат съображения за неправилност на въззивното решение в частта относно размера на присъденото на дружеството юрисконсултско възнаграждение. В отговор на дадените от въззивния съд указания „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е уточнило, че искането му е за уважаване на насрещната касационна жалба, като бъде отменена обжалваната част от въззивното решение и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съобразно поисканите размери по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че подадената от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД насрещна касационна жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Посочил е, че в случая въззивното решение е благоприятно за това дружество, тъй като са отхвърлени предявените против него искове, и поради това не е налице правен интерес от обжалване на решението. Изтъкнал е, че доколкото е налице своевременно подадена и редовна касационна жалба от ищеца по делото възраженията на ответника „ПРО“ ЕАД за допуснати от въззивната инстанция нарушения могат да бъдат въведени в предмета на спора с отговора на касационната жалба. Добавил е, че дружеството не е отстранило нередовностите на подадената насрещна касационна жалба, тъй като не е посочено в коя част се обжалва въззивното решение и в какво се състои искането на страната към съда. Поради това въззивният съд е върнал подадената от дружеството насрещна касационна жалба. Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат е правилно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за нищожност и недопустимост на разпореждането на въззивния съд. Нищожен е съдебен акт, който не отговаря на изискванията за валидно решение или определение – такъв, който не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, който не е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, който не е изготвен в писмена форма или не е подписан, в който волята на съда е изразена по начин, който поради абсолютната й неразбираемост не позволява да се изведе, дори и чрез тълкуване, нейното съдържание. Недопустим е съдебен акт, който не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – решение или определение, постановени въпреки липсата на право на иск, респ. на жалба или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, решение, постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Обжалваното разпореждане е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната компетентност на съда и в изискуемата форма. Волята на съда е ясно и разбираемо изразена. Атакуваното разпореждане отговаря и на всички изисквания за допустимост. Съгласно направеното от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД уточнение подадената насрещна касационна жалба е насочена срещу въззивното решение в частта относно размера на присъденото на дружеството юрисконсултско възнаграждение. Редът за защита срещу въззивното решение в частта за разноските при несъгласие на страната с определения от съда размер на дължимото й се юрисконсултско възнаграждение е чрез молба по чл.248 ГПК до постановилия решението съд. Доколкото несъгласието не е свързано със съображения, свързани с конкретния изход на спора на предявения иск и обусловеното от това съотношение на дължимите се на всяка от страните разноски, а е обосновано с доводи за неправилно приложение на чл.78, ал.8 ГПК при определяне на конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение, по искането на страната компетентен да се произнесе е съдът, постановил решението, по реда на чл.248 ГПК, а не сезираната с касационна жалба срещу решението касационна инстанция. Настоящият състав намира, че определение № 224 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. № 5263/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., на което се позовава частният жалбоподател, е неотносимо, тъй като касае допустимостта на насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в частта за разноските. С оглед предвидения в процесуалния закон - чл.287, ал.4 ГПК, ред за разглеждане на насрещната касационна жалба, според който същата не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба, каквото правило не е предвидено по отношение на насрещната въззивна жалба, даденото с посоченото определение разрешение е неприложимо в настоящия случай. По изложените съображения настоящия състав намира, че подадената от частния жалбоподател „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД насрещна касационна жалба се явява недопустима, а същата има характера на молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Въззивното решение е съобщено на тази страна на 10.05.2023г., а обективираното в подадения от нея отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба искане за изменение на решението в частта за разноските е подадено на 01.09.2023г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.248 ГПК срок, и поради това не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения крайният извод на въззивния съд за недопустимост на направеното искане се явява правилен, с оглед на което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение