Определение № 1720 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11963/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. С. П., чрез адв. С. Гогов, против определение № 34412/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6170/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено протоколно определение за даване на ход по съществото на спора и е оставена без разглеждане жалбата вх. № 13464/30.05.2025 г. на Б. С. П., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева. По изложени в частната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна, включително в частта за разноските. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по адм. дело № 6170/2025 г. по описа на АССГ е образувано по жалбата на Б. С. П. срещу решение № 328605-114/16.05.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с което на основание чл. 25, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от ЗМВР, във вр. с § 3, чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и чл. 56, ал. 6, във вр. с чл. 54, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), както и заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, е отказано заличаването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, във връзка с подадено от него заявление рег. № 328605-505/26.11.2018 г. за заличаване на личните му данни. Това решение на административния орган е издадено, след като в производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК Върховният административен съд с решение № 2522/12.03.2025 г. по адм. дело № 9465/2024 г. е отменил решение № 9606/24.06.2024 г. по адм. дело № 4954/2024 г. по описа на АССГ и вместо него е постановил отмяна на решение № 328605-60/27.02.2019 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, в частта, с която на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД, чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., във вр. с чл. 25, ал. 3, чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛД е отказано заличаването на личните данни на Б. С. П., обработвани в информационните фондове на МВР, и е върнал преписката в тази част на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за произнасяне по заявление рег. № 328605-505/26.11.2018 г. на Б. С. П., след изпълнение дадените указания в мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК, тъй като е повторно заведена при наличие на разрешен с влязло в сила съдебно решение спор. Този извод на съда е неправилен. С горецитираното решение на ВАС, постановено на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационната инстанция след отмяна на първоинстанционния акт е решила делото по същество, като е отменила обжалвания административен акт и е върнала преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правилно АССГ посочва, че във връзка с това връщане на преписката е издадено обжалваното по настоящото дело решение № 328605-114/16.05.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Неправилна е обаче преценката му, че въпросът за изпълнението на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона следва да се разгледа и реши в производство по чл. 306 от АПК, а не да се допуска втора жалба срещу издадения нов административен акт. Производството по чл. 306 от АПК би намерило приложение, в случай че след връщане на делото като преписка на административния орган последният не се бе произнесъл по подаденото от Б. С. П. заявление рег. № 328605-505/26.11.2018 г. за заличаване на личните му данни в информационните фондове на МВР. В случая е налице произнасяне на административния орган с решение № 328605-114/16.05.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, срещу което адресатът на същото разполага с право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Това право не отпада поради факта на реализираната от жалбоподателя съдебна защита срещу първоначално издадения от органа административен акт. Такова право той има и срещу издадения от органа нов административен акт, като въпросът дали при издаването му органът се е съобразил с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона е въпрос по съществото на спора и следва да се разгледа от първоинстанционния съд в рамките на дължимата проверка за законосъобразност на акта в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Предвид горното обжалваното определение, с което жалбата на Б. С. П. срещу решение № 328605-114/16.05.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е оставена без разглеждане и жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ответната страна, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,