Определение № 15 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2356/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на ищеца Г. Д. Д. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 685 от 16.10.2018г. в частта за разноските. В срока за отговор ответникът [фирма] е възразил, че не дължи разноски за касационното производство, тъй като отговорът на ищцата срещу подадената от ответника касационна жалба бил бланкетен, и платеното адвокатско възнаграждение от ищцата било прекомерно. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество, същата е основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за разноски с окончателния си акт, той го допълва по инициатива на страната, като присъжда направените и доказани разноски в производството съобразно изхода на спора /чл. 248 ГПК, чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК/. В случая искането за разноски е направено своевременно с отговора на касационната жалба, представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500лв.. С определението по чл.288 ГПК, чието допълване се иска не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника по делото [фирма]. Платеното адвокатско възнаграждение е в рамките на минималния размер на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба 4/2001г., поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение