Определение № 4205 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна, подадена от „Лазурно море“АД с искане за отмяна на влязло в сила определение № 8610/02.09.2025 г., постановено по адм. д. 2592/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е оставено в сила определение № 13087/03.12.2024 г., постановено по адм.д. 10723/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение за оставяне без разглеждане жалбата му против Заповед № РД-727/28.09.2023 г. на министъра на околната среда и водите. И с двете определения са оставени без уважения искания на „Лазурно море“АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). В искането за отмяна се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, защото неправилно с него е приета за неприложима Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата/ХОПЕС), респективно не е съобразено правото на частноправните субекти на ефективни правни средства за защита на правото им на собственост пред съд по смисъла на чл. 47 от ХОПЕС и не е осъществен анализ на изискванията на чл. 52, параграф 1 от ХОПЕС относно възможните му ограничения. Поради тези нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС) намира за ограничено правото му на защита пред съд, а всички процесуални пречки пред осигуряването на тази защита, включително и лимитативно изброените основания за отмяна по чл. 239 от АПК, трябва да бъдат оставени без приложение, за да се осигури предимството и пълната ефективност на правото на ЕС. Иска да бъде отменено определението на петчленния съдебен състав и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Със същата молба са формулирани и два въпроса, които да бъдат отправени като преюдициално запитване до СЕС за изясняване действителното съдържание на принципите на предимство, на правна сигурност и на ефективност, както и на разпоредби на ХОПЕС, Договора за Европейски съюз и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна от гледна точка допускат ли национална правна уредба като тази по чл. 239 от АПК и чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). С допълнителна молба за отмяна е уточнено правното основание, на което се позовава „Лазурно море“АД, а именно чл. 239, т. 6 от АПК. Не се претендират разноски. Ответникът министърът на околната среда и водите оспорва искането за отмяна по съображения в писмен отговор с доводи за нередовност и неоснователност. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване се позовава на решение № 14/12.10.2021 г. по к.д. 14/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Останалите страни в редовното съдебно производство са уведомени за настоящото производство, но не са изразили становище по него. При извършената служебна проверка относно допустимостта на искането, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведено от искателя правно основание за отмяна и изложените аргументите за неговата основателност, намира, че е недопустимо по следните съображения: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. С молба от 21.01.2026 г. е представена „конкретизирана“ молба за отмяна, в която изрично се посочва чл. 239, т. 6 от АПК като правно основание, но не се променя изложението от първоначалното искане за отмяна, съдържащо твърдения и аргументи, които съставляват касационно основание за обжалване – нарушение на материалния закон (правото на ЕС). Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК на отмяна подлежи влязъл в сила съдебен акт, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ) е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). В случая „Лазурно море“АД нито твърди, че съществува, нито представя решение на ЕСПЧ относимо към спорните правоотношения, поради трябва да се приеме, че в срока, определени с разпореждане от 23.12.2025 г. на председателя на Втора колегия на Върховния административен съд, не са изпълнени дадените указания за посочване на точно и мотивирано изложение на основания за отмяна по чл. 239, т. 1-6 от АПК. Формалното позоваване на една от хипотезите на разпоредбата, лимитивно определяща основанията за отмяна не е равнозначно на „точно и мотивирано изложение“. В случая искането за отмяна е подадено в най-краткия тримесечен срок от влизане в сила на атакувания съдебен акт, поради което трябва да се приеме, че не е възможно да е просрочено, но обуславя и невъзможност за провеждане в този кратък срок на процедура пред ЕСПЧ като предпоставка за основанието по чл. 239, т. 6 от АПК. Следователно липсата на цитиране на решение на ЕСПЧ, установяващо нарушение на ЕКПЧ, не е технически пропуск в уточненото искане, а показва формално позоваване на разпоредбата без да се мотивира фактически предвидената в нея хипотеза, респективно реална липса на основание за отмяна, предвидено в националния закон. От тази гледна точка настоящият съдебен състав намира, че първият от двата въпроса, които се иска да бъдат оправени като преюдициално запитване до СЕС трябва да бъде разгледан като относим към проверката за допустимостта на искането за отмяна. На този етап от производството съдът намира, че не следва да се позовава на възможността „да не отправи преюдициален въпрос до Съда поради основания за недопустимост, присъщи на производството пред тази юрисдикция“ (последното изречение от диспозитива на Решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi SpA, С-561/19, ECLI:EU:C:2021:799) въпреки, че са спазени принципите на равностойност и ефективност, доколкото то би било полезно по смисъла на т. 65 от цитираното решение. По въпросът на „Лазурно море“АД: “Следва ли правото на Съюза, и по-специално принципите на предимство, на правна сигурност и на ефективност, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която съдебно производство, в резултат на което е постановен окончателен съдебен акт, с който се нарушават основни права на лице, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да бъде възобновено само при условия като ограничително изброените в чл. 239 АПК?“ са налице други основания за неотправяне на преюдициално запитване, независимо от липсата на процесуални средства за обжалване на акта, с който приключва настоящото производство, а именно „разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда“ (Решение от 6 октомври 1982 г., CILFIT, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335). Според Решение от 6 октомври 2015 г., Târșia, С-69/14, ECLI:EU:C:2015:662, т. 29 „… правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право“. В същия смисъл е и Решение от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 59 и цитираните там решения: Eco Swiss, C‑126/97, EU:C:1999:269, т. 46 и 47, Kapferer, EU:C:2006:178, т. 20 и 21, Fallimento Olimpiclub, EU:C:2009:506, т. 22 и 23, Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 35—37 и решение Комисия/Словакия, C‑507/08, EU:C:2010:802, т. 59 и 60. При съобразяване с това задължително за всички национални съдилища тълкуване, настоящият съдебен състав намира, че правото на Съюза не го задължава да не прилага на националната уредба, ограничаваща основанията, на които е допустимо да се иска отмяна на влезли в сила съдебни актове, за да се осигури запазването на силата на пресъдено нещо на съдебен акт, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право. Проблемът относно балансът между запазване силата на пресъдено нещо на съдебните актове (принципи на правна сигурност и предвидимост) и възможността за преразглеждане на приключили в нарушение на правото на СЕС съдебни спорове (принципи на законност и на предимство на правото на ЕС), освен в практиката на СЕС е предмет на дебати и по повод приемането на Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, вх. № 754-01-16 от 01.06.2017 г., пар. 81 ( https://www.parliament.bg/bills/44/754-01-16.pdf). Налага се извод, че националният законодател дава превес на принципа на правна сигурност и лимитивното определяне на основанията за отмяна на окончателните съдебни актове не е произволно, а и липсва задължение по силата на правото на ЕС за националния съд да не спазва тази национална уредба. По изложените съображения се налага извод, че за настоящият съдебен състав не е налице задължение да отправи преюдициално запитване с първия поставен от „Лазурно море“АД въпрос. Допълнително трябва да бъде посочено, че самата формулировка на поставения въпрос предполага, че атакуваният окончателен съдебен акт нарушава основни права на лице, произтичащи от Хартата, което не е установено по делото или с допълнителни доказателства и не е възможно да се установява на фазата по допустимост на искането за отмяна. Точно обратното от цитираното в атакуваното определение Решение № 14/12.10.2021 г. по к.д. 14/2020 г. на Конституционния съд на Република България, в което са обсъждани всички аспекти на ограничението на правото на защита чрез изключването с чл. 12, ал. 7 от ЗБР на съдебното обжалване на определена категория актове на министъра на околната среда и водите, се налага извод, че липсва нелегитимно и непропорционално засягане на основно право. Действително както изисква принципът на предимство на правото на Съюза и практиката на СЕС (решение от 22 февруари 2022 г., RS,С-430/21, ECLI:EU:C:2022:99 и решение от 24 юли 2023 г., Lin, С-107/23 PPU, ECLI:EU:C:2023:606) обстоятелството, че Конституционният съд не е намерил основания да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗБР не възпрепятства националният съд да провери съвместимостта й с правото на Съюза. Но установената национална практика по приложение на чл. 18, ал. 3 от Правилника за организация на дейността на Конституционния съд предполага тази проверка да се осъществява и предварително т.е. преди проверката за конституционносъобразност. В случая това е осъществено предварително от съдебният състав, който е сезирал по чл. 150, ал. 2 от Конституцията Конституционния съд, от Конституционният съд, който не е намерил основания да отклони искането му като недопустимо на основание чл. 18, ал. 3 от ПЗДКС и последващо в двете определения, постановени по настоящото дело от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд, които са били сезирани от „Лазурно море“АД с искания за отправяне на преюдициални запитвания с въпроси, аналогични с втория въпрос, адресиран и към настоящия състав. Извършването на подобна проверка и от настоящия съдебен състав би означавало осъществяване на контрол за законосъобразност на окончателен съдебен акт, което е извън правомощията на съда в производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове и би противоречала на принципа на правна сигурност. По тези съображения вторият въпрос, поставен от „Лазурно море“АД в искането му за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: „Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 19, параграф I. втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба като чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие, с която от съдебен контрол се изключва заповед за създаване на специална защитена зона, приета в изпълнение на задължението на държава членка но чл. 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?“ се явява ирелевантен към основанията за допустимост на искането за отмяна. Следователно липсва и задължение за поставянето му за разглеждане от СЕС, защото няма да има полезен ефект върху преценката относно допустимостта на съдебното производство, което разглежда настоящият съдебен състав (Решение от 6 октомври 1982 г., CILFIT, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335, Решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi SpA, С-561/19, ECLI:EU:C:2021:799 и мн.др.). Налага се извод, че трябва да бъде приложена националната уредба без да се отправя преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на норми на правото на ЕС. На основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предложение последно от АПК, приложим на основание чл. 242, ал. 1 от АПК, искането за отмяна трябва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо поради формално позоваване на чл. 239, т. 6 от АПК без да се посочват реални обстоятелства, които да съответстват на хипотезата на тази разпоредба, въпреки изричните указания за отстраняване на констатираните нередовности. По водене на делото страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав