Определение № 50179 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на Л. В. Н. ,чрез адв. В. П. срещу решение №260054 от 19.032021г по в.гр.дело № 534/2020г. на Окръжен съд –Къстендил ,отменил решение от 17.08.2020 по гр.д № 2506/2019г г на РС-Кюстендил. Въззивният съд е отхвърлил иска на касаторката по чл.439 ГПК срещу Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД за недължимост на вземане по издаден изп. лист от 16.05.2013 г. т.д. №2176/2013 г. по описа на СГС, както и сумите по образуваното въз основа на него последващо изп.д. №334/2019г. по описа на ЧСИ Е. Х.,поради погасяване на вземането по давност. Първоначално образуваното изпълнително дело №1177/2013 г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като изпълнителният лист с протокол от 26.11.2018 г. е бил върнат на взискателя. Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстнационния съд като е изтъкнал ,че от 2013г ,когато е образувано първото изпълнително дело, до 26.06.2015 г., когато е прието ТР №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,е било задължително разрешението, дадено с Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС., което с приемане на Тълкувателното решение е загубило сила занапред, а по време на действието му давност не е текла. Като обуславящ за изводите на съда в решението, касаторката изтъква въпроса от кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС, извършена с т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като се позовавава противоречивата практика по този въпрос. Ответникът по касационната жалба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД депозира писмен отговор,поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение С определение №48 от 11.02.2022г производството по делото е спряно на основание чл.292ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС,образувано за преодоляване на противоречива практика по въпроса:„От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му“.Същият въпрос е обусловил оспорваните изводи на въззивния съд в обжалваното решение в решаваща за изхода на делото насока. На 29.03.2023 г. е постановено Тълкувателно решение №3 от 2020 г., поради което производството следва да бъде възобновено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. Върховният касационен съд ,Трето г.о намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Въззивното решение е допустимо постановено,като даденият от въззивния съд отговор на въпроса ,формулиран в изложението на касатора е в съответствие с възприетото в ТР №3 от 29.03.2023г по т.д № №3/2020г. на ОСГТК на ВКС.Според тълкувателното решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.За изпълнителни дела, които са образувани преди това,продължава да се прилага ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., което предвижда, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. По вземането за което е издаден изпълнителен лист на 16.05.2013г, от 26.06.2015г е започнала да тече давност, която е петгодишна. Първоначално образуваното изп.дело е било прекратено преди да е изтекла давността за вземането, като на 15.05.2019г е образувано ново изп.д № 334/2019г, по което давността е прекъсната с предприемане на изпълнителни действия срещу ищцата на 04.06.2019г.Предвид чл.117ЗЗД, при така установените по делото обстоятелства и в съответствие с установената тълкувателна практика на ВКС е приетото от въззивния съд ,че претендираното с иска погасяване по давност за процесното вземане не е настъпило. При този изход на спора жалбоподателката дължи на ответника по жалбата„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД 150лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.