Определение № 134 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1450/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 216 от 29.02.2024 г. по в. гр. д. № 3073/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3389 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 6717/2022 г. на Софийския градски съд в обжалваната от банката част, а именно за отхвърляне на предявения против И. Г. Парков иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания по договор за банков кредит № 000LD-R-005502/23/12/2010 г. за разликите над 7 806,53 евро до 11 128,36 евро – главница, над 1 544,50 евро до 12 566,35 евро – възнаградителна лихва за периода от 25.05.2011 г. до 17.03.2016 г. (поради погасено право на принудително изпълнение), както и за сумите – 8 499,06 евро – неустойка за забава за периода от 25.03.2011 г. до 12.03.2020 г. и 2 534,03 евро - неустойка за забава за периода от 14.05.2020 г. до 17.03.2021 г. В касационната жалба се твърди наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, основно поради неправилност на изводите на съда относно момента, от който тече погасителната давност за дължимите по договора за кредит погасителни вноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, свързани с посоченото по-горе оплакване: 1) Задължен ли е въззивният съд да изгради собствени изводи по съществото на спора, като даде отговор в мотивите на акта си на всички доводи и възражения на страните, а не да извършва оценка на изводите на първоинстанционния съд? 2) Какво следва да е съдържанието на мотивите на въззивния съд към решението, с което се потвърждава изцяло първоинстанционното решение и има ли задължение въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, а не да препрати към мотивите на първоинстанционния съд като изцяло споделени? 3) При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или възнаградителните лихви – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, с който оспорва предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол. За да постанови обжалвания краен резултат съставът на въззивния съд е посочил, че споделя изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи, основани на събраните по делото доказателства, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, а наведените с въззивната жалба доводи намира за неоснователни. След посочване на установените от доказателствата правнорелевантни факти и с оглед възраженията на банката за неправилно приложение на разпоредбата за погасителната давност относно част от вноските по погасителния план за главница и за възнаградителни лихви, въззивният съд е приел, че спрямо задължението за главница е приложима общата петгодишна давност съобразно чл. 110 ЗЗД, която тече от падежа на всяка вноска. Доколкото по въпроса за началото на погасителната давност е налице противоречива съдебна практика, по повод на която е образувано тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, решаващият съдебен състав е посочил, че споделя практиката, обективирана в решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., на ВКС, ТК, ІІ т. о., според която когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, включително и по съдебен (принудителен) ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В случая процесната исковата молба се счита подадена на 18.03.2021 г ., когато е депозирано заявление по чл. 417 ГПК, т. е. погасени по давност са всички просрочени задължения за главница с настъпил падеж преди 18.03.2016 г. Предвид изложеното въззивният съд е заключил, че от общо дължимата главница от 11 128,36 евро обосновано първоинстанционният съд е извадил погасените по давност просрочени задължения, възникнали в периода от 25.03.2011 г. до 25.02.2016 г., или вноски от № 4 до № 63 от погасителния план - приложение № 1 към договора, както и че основателно е уважил частично и възражението за погасяване по давност на дължимата възнаградителна лихва по чл. 4 от договора, тъй като приложимата тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за тази част от вземането е изтекла за периода до 18.03.2018 г. Настоящият съдебен състав намира, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, по следните съображения: С Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. ОСГТК на ВКС прие, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в съответствие с горните задължителни за съдилищата указания по приложението на закона, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба по формулурания от касатора материалноправен въпрос. Не се установяват допълнителните селективни предпоставки и по формулираните процесуалноправни въпроси, обобщено отнасящи се до задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт по съществото на спора. Противно на наведените доводи при обосноваване релевантността на поставените въпроси, съставът на въззивния съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първата инстанция, а е изложил и свои собствени съображения по спорния предмет; освен това оценката относно изводите на първоинстанционния съд е формирана с оглед съвпадението им с тези на въззивния съд. Не съответства на данните по делото и заложеното във въпросите необсъждане на всички доводи и възражения на страните, като в случая не е налице липса на обсъждане, а несподеляне на защитните доводи на касатора „за прилагането на погасителната давност“. Доказателствата по делото също са обсъдени самостоятелно от въззивния съд, макар че между страните спор относно фактите не е съществувал. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение