Определение № 5347 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Филипова от гр. Стражица, срещу Определение № 557/15.02.2024 г. по адм. дело № 105/2024 г. на Административен съд- Велико Търново. С определението, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата й против писмо с изх. № 1013-04-97# 1/29.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и постановяване на решение за полагащата се „гръцка“ пенсия. В законоустановения срок по чл.232 от АПК не е постъпило възражение от ответната страна – директор на ТП на НОИ- Велико Търново. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд- Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на Р. Филипова против писмо с изх. № 1013-04-97# 1/29.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Велико Търново и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. С разпореждане [номер] от 13.05.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Велико Търново на Р. Филипова е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 141,63 лв., считано от 18.03.2021 г., на основание чл. 68, ал. 4 от КСО. Същото е оспорено от нея две години по-късно, като във връзка с оспорването му е било образувано адм. дело № 388/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С Определение № 322/28.07.2023 г. по делото е прието, че жалбата е просрочена, същата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, но на ръководителя на „Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново са изпратени заверени копия от разпореждане [номер]/13.05.2021 г., ведно със заявление с вх. № 3161/21.06.2023 г., жалба, вх. № 3453/06.07.2023г. и заявление с вх. № 3491/140.07.2023 г. за преценка налице ли са предпоставки за изменение на влязлото в сила Разпореждане от 13.05.2021 г. по реда на чл. 99 от КСО. В резултат на това и на така образуваното производство пред НОИ, на жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО с разпореждане [номер]/08.09.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново, като при определяне на размера е зачетен само българският стаж и вече потвърденият гръцки такъв от 3 години, 7 месеца и 2 дни, без да е отчетен заявеният от нея през 2021 г. по-дълъг гръцки осигурителен стаж, тъй като от страна на гръцката държана липсва отговор с необходимата информация за него. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Във връзка със заявения от Р. Филипова осигурителен стаж в Гърция, на 13.08.2021 г. от страна на българската администрация е изпратено запитване до гръцкия компетентен орган EFKA относно осигурителния стаж на жалбоподателката с формуляр Е202 BG - проучване на молба за пенсия за старост. От страна на директора на ТП на НОИ - Велико Тръново са изпратени още две напомнителни запитвания до гръцките власти, съответно на 11.10.2022 г. и на 23.10.2023 г. Отговор от гръцка страна обаче не е получен и до настоящия момент, за което жалбоподателката е уведомена с оспорваното писмо. Обосновани са изводите на административния съд, че оспореното писмо няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото има информативен характер, представлява кореспонденция между субектите и не подлежи на съдебен контрол само по себе си. Съдът изключително подробно и ясно е очертал основните моменти и хронологията в административното производство по отпускане на пенсия, когато е налице осигурителен стаж в друга държава членка на ЕС и спазването на чл.35 и чл.36 от АПК от страна на НОИ, който е изискал от осигурителната институция на Република Гърция служебно да представи формуляр Е 202 за удостоверяване на съответните осигурителни периоди. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, за правилен, което представлява и отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производство по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,