Решение № 2478 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. Т., приподписана от адв. А. Райнов, против решение № 207 от 07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 519/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че процесното разрешение за строеж е издадено без съгласието на засегнатите собственици по чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ и ограничава вещното им право на ползване. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по същество за отмяна на разрешението за строеж. Ответникът – главният архитект на Община Дупница, чрез пълномощника си адв. Е. Малоселски, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и счита съдебното решение за правилно. Претендира разноски. Ответникът Й. А. Т., оспорва касационната жалба, видно от приложеното по делото писмено обяснение. Същият е починал в хода на производството и като ответници са конституирани неговите наследници – В. Р. Т., А. Й. Т. и С. Й. Т., които не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на С. А. Т. срещу Разрешение за строеж № 95/19.09.2024 г. на главния архитект на Община Дупница, с което на основание чл.148, ал.1 и 2, чл.147 и чл.152, ал.1 ЗУТ, се разрешава на Й. А. Т., в качеството му на възложител, да извърши строеж от шеста категория: постройка на допълващото застрояване – гараж, със застроена площ 24 кв.м., в УПИ ХІ-376 (номер по предходен план 5117), кв.157 по плана на гр. Дупница, в съответствие с представеното проектно решение на инженер – конструктор. За да постанови горния резултат съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган по чл.148, ал.2 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.148, ал.9 ЗУТ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава изводи за надлежно учредено право на строеж в полза на заявителя Й. Т., по отношение на УПИ ХІ-376, кв.157 по плана на гр. Дупница, който е общинска собственост, с което са доказани предпоставките по чл.182 ЗУТ. С оглед собствеността върху имота, е отречена е приложимостта на разпоредбите на чл.183 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Първоинстанционният съд правилно приема, че разрешението за строеж, предмет на оспорване, е законосъобразен административен акт. Същото е издадено на основание влязла в сила виза за проектиране от 06.12.2022 г. на главния архитект на община Дупница по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, с която в УПИ ХІ-5117, кв.157 е предвидено допълващо застрояване, разположено на уличната регулация на улица с о.т. 703-824 и на вътрешната регулационна линия с УПИ ХІІ-5118, кв. 157, долепено до съществуваща плътна ограда, както и въз основа на договор от 22.07.2024 г., с който община Дупница учредява на заявителя Й. Т. безсрочно възмездно право на строеж за изграждане на постройка на допълващото застрояване – гараж, в УПИ ХІ-376, кв.157 по плана на гр. Дупница - общинска собственост. Към заявлението е приложено проектно решение по чл.147, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗУТ. При тези факти, които са безспорно установени по делото, изводът на административния съд за съответствие на оспореното разрешение за строеж с процесуалните и материалноправни изисквания на ЗУТ, са обосновани и правилни. Спазени са правилата на чл.182, ал.1 и на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, предвиждащи възможността за ново строителство в чужд имот след надлежно учредено право на строеж, както и за разполагане на постройките на допълващото застрояване, които са гаражи, на уличната регулация и на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват плътни огради в съседния имот. В съответствие с фактите по делото и при правилно тълкуване на закона, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, поддържано и в настоящото производство, че при издаване на разрешението за строеж са нарушени изискванията на чл. 183 ЗУТ. Оспорващият е собственик на етаж от жилищната сграда, построена въз основа на учредено право на строеж в общинския имот, и противно на наведените от него доводи, за издаване на оспорения административен акт не е необходимо съгласието му. В случая разрешението за строеж се отнася за нов обект – гараж, който е постройка на допълващото застрояване, разположена самостоятелно, т.е. не е пристройка към основното застрояване, в урегулиран поземлен имот собственост само на община Дупница, поради което хипотезите на чл. 183, ал. 1 – ал.4 ЗУТ не намират приложение. Предвид изложеното, оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие нормативните изисквания и оспорването му е неоснователно. Като е отхвърлил предявената жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда разноски в полза на ответника – главния архитект на общината, тъй като такива не са доказани. По изложените съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,