Определение № 2696 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на адв. И. А. А. срещу определение № 1196 от 25.02.2024 г. по в. гр. д. № 4063/2023 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на адв. Б. Е., пълномощник на И. А. А., за изменение на Решение № 8436/17.11.2023 г. по в. гр. д. № 4063/2023 г. по описа на СГС в частта за определеното й по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Жалбоподателят твърди, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя съгласно цената на всеки иск поотделно и според броя (в случая се твърди да са предявени осем иска) и вида на предявените искове - чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, като не може да се определя размер, по-нисък от предвидените в тази наредба. Ответната страна по жалбата „ЗАД Армеец“ АД е подало отговор на жалбата, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че размерът на адвокатските възнаграждения в хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ на друг юрист се определя по реда на Наредба № 1/2004 г. МРАВ, а именно на база общия материален интерес по делото. При тези мотиви решаващият състав е приел за справедлив размер на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя за безплатно представителство пред въззивната инстанция сумата 1 246 лв., съобразно минималния размер по Наредбата с оглед общия материален интерес по делото. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за частично основателна. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. В случая съдът е бил сезиран не с осем, а с три обективно съединени иска – главен иск с правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД с цена от 19 200 лева, както и акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – единият с цена 4 650 лева– мораторна лихва върху главницата от 19 200 лева за периода 01.02.2018 г. – 25.06.2020 г., а другият с цена от 240 лева - мораторна лихва върху главницата от 6 000 лева за периода 01.02.2018 г. – 26.06.2018 година. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че по чл. 286, ал. 1 ЗЗД бил предявил шест отделни иска, всеки с цена от 3 200 лева. Касае се за един-единствен главен иск с един източник - договор за правно обслужване от 01.07.2017 г. при уговорено месечно възнаграждение 3 500 лева, чиято цена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК възлиза на 19 200 лева. Определеното по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално възнаграждение възлиза на 2 128 лева. Възнагражденията за исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 1 от тази наредба са 765 лева (относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 4 650) и 400 лева (относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 240 лева). В обобщение минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено по посочените правила, възлиза на 3 293 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение