Решение № 1206 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 746/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Гонов, срещу определение № 1138 от 05.12.2025 г. по адм. дело № 351/2025 г. на Административен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против решение № 35.503, прието по Протокол № 35 от 31.10.2025 г. на Общински съвет – Самуил, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и се прави искане за спиране изпълнението на обжалваното определение. Ответникът – Общински съвет - Самуил, чрез процесуалния представител адв. Иванова, представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение, както и да се отхвърли искането за спиране. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Разград е приел, че решение № 35.503 по Протокол № 35 от 31.10.2025 г. на Общински съвет – Самуил, не е годен за съдебно обжалване административен акт, тъй като се отнася до изработване на проект за частично изменение на подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация /ПР/ и попада в обхвата на разпоредбите на чл. 124 и чл. 124а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради и което за него е приложим чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. Наред с това съдът е допълнил, че на съдебен контрол подлежи крайният административен акт, завършващ процедурата, а именно решението за одобряване на изменението на ПУП – ПР, и то при наличие на активна процесуална легитимация по чл.131 от ЗУТ. Така постановеното определение е неправилно. Незаконосъобразен е решаващият извод на Административен съд – Разград, че оспореното решение на Общински съвет – Самуил не подлежи на обжалване, тъй като представлява акт по смисъла на чл. 124 и чл. 124а от ЗУТ, който е сред изключените от съдебен контрол. Независимо от посочените в оспорения административен акт правни основания за издаването му, то видно от съдържанието му, както и от приложените към административната преписка доказателства е, че в случая се касае за изменение на действащ ПУП, което представлява акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, както правилно е отбелязано и в частната жалба. Визираните от първоинстанционния съд разпоредби касаят изработването на първоначален подробен устройствен план, какъвто настоящия случай не е. За разлика от разрешението за изработване на проект за ПУП по реда на чл. 124а от ЗУТ, което е сред изрично изключените от обжалване с разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, актовете, с които се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, подлежат на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, заповедите по ал. 3 и ал. 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят като по този начин се накърняват правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, предмет на изменението. Ето защо, за тези лица е предвидена правна възможност за самостоятелно оспорване на акта по съдебен ред, като кръга на заинтересованите лица се определя съобразно чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. По изложените съображения, даденото в решение № 35.503, прието по Протокол № 35 от 31.10.2025 г. на Общински съвет – Самуил, разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП следва да се квалифицира като такова по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ и същото представлява административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, който подлежи на съдебен контрол. Предвид гореизложеното обжалваното определение е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да съобрази предмета на жалбата, с която е сезиран, да събере доказателства, установяващи правния интерес на жалбоподателката, като при правилно съобразяване на приложимото материално право да обоснове изводите си за допустимост на жалбата на останалите основания и да се произнесе по същество при изяснен предмет на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК Върховният административен съд, второ отделение,