Определение № 119 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 939/2018 г.

ВКСIV гражданско отделение13.03.2018 г.докладчик Боян Цонев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 3082/01.09.2017 г., подадена от името на етажните собственици в етажната собственост на сграда с идентификатор 61813.531.32.7, представляваща секция „G“, находяща се във ваканционен комплекс „А. г.“ в [населено място], [улица], м. „Б.“, срещу определение № 4113/01.08.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 523/2017 г. на Благоевградския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 939/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба с вх. № 3082/01.09.2017 г., подадена от името на ищците по делото – етажните собственици в етажната собственост на сграда с идентификатор 61813.531.32.7, представляваща секция „G“, находяща се във ваканционен комплекс „А. г.“ в [населено място], [улица], м. „Б.“, срещу определение № 4113/01.08.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 523/2017 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2395/21.04.2017 г. по гр. дело № 877/2016 г. на Разложкия районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение, районният съд е прекратил производството по делото, като е прогласил, че българският съд не е компетентен да разгледа, предявените по него искове на жалбоподателите срещу С. Р. и А. Р. за следните суми: 432.90 EUR – дължимо възнаграждение за поддръжка на общи части в етажната собственост за 2015 г., 76.27 EUR – лихва за забава върху такова възнаграждение за 2014 г. и 17.94 EUR – лихва за забава върху възнаграждението за 2015 г., както и направените разноски по заповедното производство. Цената на всеки един от трите обективно съединени иска, а и общата им цена, посочена в исковата молба – 960.01 EUR, е под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 (предишна ал. 2), т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не подлежи на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд, не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3