Определение № 13303 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Г. от гр. София, срещу определение № 9939 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5632/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлено искането му да бъде конституиран като заинтересована страна по делото. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответниците по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без уважение искането на С. Г. да бъде конституиран като заинтересована страна по дело № 5632/2024 г., АССГ е приел, че с оспорения акт не се засягат пряко и непосредствено негови права, свободи и законни интереси, нито актът поражда задължения за него, тоест не са налице основанията по чл. 15 и чл. 153 от АПК. Определението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че пред АССГ е депозирана жалба от осигурителя 112-то Основно училище „Стоян Заимов“ гр. София, срещу решение № 1040-21-262/20.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01571455/28.03.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – София-град. С последните е разпоредено 112-то Основно училище „Стоян Заимов“ да коригира подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в т. 21 от декл. Обр. № 1 - осигурителен доход за съответните месеци и лица, съгласно приложените справки към предписанията, които са заверени от контролния орган на ТП на НОИ – София-град, като начисленото и изплатено диференцирано плащане следва да се сторнира/намали от осигурителния доход в месеца, в който е изплатено за съответната година. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващия, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Заинтересованите страни в административния процес са лица, които по собствено желание или по искане на някоя от страните имат право да участват в чужд процес, за да постигнат благоприятно решение за една от главните страни. Встъпването или конституирането на такива лица в процеса са свързани с правен интерес, който следва от материалноправните отношения, които тези лица имат със страната, на която искат да помагат. В случая административният съд правилно приема, че по отношение на частния жалбоподател такъв интерес не е установен. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, които са или биха могли да бъдат засегнати от разпоредителната част на акта. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на жалбоподателя, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. В случая тези предпоставки не са налице. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, отнасящи се до факта, че голям брой училища, вкл. 112-то Основно училище „Стоян Заимов“, използват „програма за заплати“, създадена от Г., и това би рефлектирало в неговата правна сфера. В съответствие с приложимите материалноправни норми първоинстанционният съд е съобразил характера и вида на обжалвания административен акт, и произтичащите от него правни последици. За пълнота във връзка с жалбоподателовите възражения следва изрично да се отбележи, че С. Г. не е адресат на процесните задължителни предписания, те не го засягат – пряко или косвено, не е страна (по смисъла на чл. 15 от АПК) в административното правоотношение по издаването им, и в случая не е налице защитим от закона негов интерес да участва в производството по оспорването на потвърдилото ги решение, издадено от директора на столичното ТП на НОИ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,