Определение № 104 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 558/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по жалба на М. Г. И. срещу определение от 20.01.2020г. по гр.д.№2571/2019г. по описа на трето г.о. на ВКС. С разпореждане от 19.03.2021г. на Зам.председателя на ВКС, поради освобождаване от длъжност на първоначалния докладчик- Б. Стоилова на основание чл.168, ал.1, т.1 ЗСВ, след електронно разпределение, за докладчик по настоящето дело е определена съдия В.Райчева. Жалбоподателят М. Г. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде даден ход за разглеждане по същество на касационната й жалба срещу решение № 45 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 122/2019 г. на Сливенски окръжен съд. Ответникът- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като касационната жалба, като просрочена, правилно е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд на Република България, състав на четвърто г.о., приема следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № на Сливенски окръжен съд - 2897/02.05.2019 г. на М. Г. И. против решение № 45 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 122/2019 г. на Сливенски окръжен съд. Прието е, че в конкретния случай препис от въззивното решение е връчен на М. И., чрез нейния процесуален представител - адвокат П., на 27.03.2019 г. и същата е разполагала с едномесечен срок за подаване на касационната си жалба. Посочено е, че последният ден на срока (27.04.2019 г.) е бил неприсъствен ден и същият е изтекъл в първия работен ден, а именно – 30.04.2019 г. Съдът е счел, че касационната жалба обаче е постъпила в съда на 02.05.2019 г. или един ден след изтичане на законовия едномесечен срок, тъй като и 01.05.2019 г. е неприсъствен ден. По делото няма данни подаването на жалбата да е станало в по-ранен момент - по пощата или чрез куриерска служба. Изложени са съображения за това, че действително в книжата по делото се съдържа копие от документ от куриерска фирма Speedy, но от описанието в графа „съдържание“, където е посочено единствено, че в плика са поставени „документи“, не може да се направи извод, че пратката съдържа касационната жалба на М. И. срещу въззивното решение по гр. дело № 122/2019 г. на СОС. Предвид преклузивния характер на срока по чл. 283 ГПК съставът на трето г.о. на ВКС е приел, че подадената от М. И. касационна жалба е просрочена. Настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. С разпореждане от 08.03.2021г. на съдия докладчик е изискано заверено копие от входящ регистър на ОС Сливен за дата 02.05.2019г. С писмо от 15.03.2021г. ОС Сливен е изпратил заверено копие от входящия дневник на съда, от което се установява, че с вх.№2897/2019г. на 02.05.2019г., в 14:32ч. е постъпила касационна жалба срещу решение по гр.д.№122/2019г. от М. Г., чрез адв. Н. П.. Видно от представено по делото копие от разписка на куриерска фирма Speedy, на 30.04.2019г. адв. Н. П. е предал документи на фирмата, които да бъдат доставени на Окръжен съд Сливен-регистратура и доставката е била извършена на 02.05.2019г., а видно от направената служебна справка в регистратурата на съда именно на тази дата е постъпила касационната жалба на М. Г.. При тези данни, с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че срокът по чл.283 ГПК не е изтекъл и М. Г. с касационата си жалба надлежно е сезирала ВКС. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото следва да се върне на състава на трето г.о. на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационна жалба вх. 2897/02.05.2019 г. на ОС Сливен, подадена от М. Г. И. против решение № 45 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 122/2019 г. на Сливенски окръжен съд. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение