Определение № 5225 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на Б. А. Я., подадена чрез адвокат Д. Драгиева, против Определение № 12610/10.04.2025 г., постановено по административно дело № 3158/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № САГ23-РА-30-429/25.07.2023 г. на Главния архитект на Столична община, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Главен архитект на Столична община чрез старши юрисконсулт И. Ташева оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното определение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – София град от страна на Б. А. Я. е заповед, с която на Столична община – район „Сердика“ е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Пристройка № 9 без идентификатор по КККР“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.508.1376 по КККВР на гр. София, с административен адрес гр. София, [жк], [улица]. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, развивайки мотиви за това, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като не е нейн адресат, не е извършител на незаконния строеж, нито пък е негов собственик или носител на ограничени вещни права върху строежа. Оспореното определение е правилно. Няма спор по делото, че незаконният строеж е разположен в имот, който е частна общинска собственост, поради което и Столична община в качеството на негов собственик по приращение е посочена като адресат на задължението по премахването му. Първата категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителя на строежа или неговият собственик и/или възложител. Следователно, с право да оспори заповед за премахване на незаконен строеж разполага адресатът й, както и лице, което не е посочено за адресат, но което докаже качеството си на извършител и/или собственик или носител на вещно право върху строежа. Не са надлежно легитимирани да оспорят заповед за премахване на незаконен строеж владелците, наемателите, обитателите на строежа, както и ползвателите по облигационно правоотношение, освен ако са посочени като адресати на заповедта. Същевременно твърдението на дадено лице, че е извършител или собственик на строежа не обуславя само по себе си правния му интерес да оспори заповед за премахването му, тъй като тези твърдения следва да бъдат доказани посредством надлежните доказателствени средства. В конкретния случай, оспорващата не е посочена като адресат на заповедта, като от нейна страна не се излагат и твърдения, респективно не се представят доказателства за това да е извършител на строежа, негов собственик или носител на ограничени вещни права. Твърдението, че е ползвател на строежа без установено правно основание не обуславя наличие на правен интерес от оспорване на заповедта, поради което правилно съдът е оставил без разглеждане подадената жалба. Определението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,