Определение № 2722 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12049/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. И., чрез адв. И. Петров, против определение № 35222/27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7763/2025 г. по описа на Административен съд –София –град ( АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й и е прекратено производството по делото. Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. С молба, постъпила по делото на 19.01.2026г. с оглед прието Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025г. по тълкувателно дело № 3/2024г. на Общото събрание на колегиите във Върховен административен съд се допълват доводите в частната жалба, че при наличието на фактически действия, които не се основават на административен акт или закона, жалбата на В. И. следва да се разгледа от съда по същество, което е допълнително основание за отмяна на определението на АССГ. Ответната страна – Министърът на външните работи, чрез пълномощник, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли определението да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съгласно приложен списък. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на В. Д. И. срещу акт от 25.05.2022 г. на временно управляващия посолството на Република България в Рияд, Кралство Саудитска Арабия, с който са били анулирани входящи и изходящи визи за Саудитска Арабия на В. Д. И. и нейната майка М. П.. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 20.02.2020г. В. Д. И. е сключила трудов договор № Т -155/20.02.2020 г. с МВнР, като е била назначена на длъжност „Главен специалист“, с работно място „Задгранични представителства“. Със заповед № К-66/27.02.2020 г. И. е командирована дългосрочно в Посолството на Република България в Рияд, Кралство Саудитска Арабия, за изпълнение на функциите на завеждащ финансово – административна служба II категория за времето от 06.03.2020 г. до 05.03.2024 г. Издадени са били входящо – изходящи визи на В. Д. И. и нейната майка М. П. от властите на Кралство Саудитска Арабия през месец март 2020 г. със срок на валидност от две години - до месец март 2022 г. Същите са били подновени до 2024 г., а в последствие са били анулирани. В. И. е била дисциплинарно уволнена със заповед от 07.07.2022 г. на министъра на външните работи, отменена с влязло в сила съдебно решение. Решаващият съд приел за установено, че визите на В. Д. И. и нейната майка М. П. са били издадени и анулирани от длъжностни лица от Министерство на външните работи на Кралство Саудитска Арабия. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че издаденото според твърденията на жалбоподателката устно нареждане на временно управляващия посолството на Република България в Рияд, Кралство Саудитска Арабия, за анулиране на визите не притежава белезите на индивидуален административен акт по чл.21 АПК и няма самостоятелно действие. Съдът посочил, че анулирането на входящи и изходящи визи за Кралство Саудитска Арабия се извършва от длъжностни лица на самата държава, като това е крайният акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред компетентният съд, който осъществява контрол върху тези актове, но този съд не е Административен съд София-град. АССГ е приел, че всички действия на длъжностни лица от МВнР, повод отменените визи, включително и действията на временно управляващият българското посолство, не представляват индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.5 от АПК и не подлежат на самостоятелен контрол. Определението е правилно. Правилни са изводите на административният съд, че според установените обстоятелства, устното нареждане на временно управляващият посолството на Република България в Рияд за анулиране на входящата и изходяща виза на В. И., не притежава белезите на индивидуален административен акт. Анулирането на входящи и изходящи визи за Кралство Саудитска Арабия на В. Д. И. е извършено от длъжностните лица на Кралство Саудитска Арабия, доказателства за което са представени с приложенията към жалбата на В. И.. С оглед изложеното правилен и законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че в случая не е налице годен за обжалване административен акт. Не са налице и предпоставките за защита по реда на чл.250 и сл. от АПК. Нормата на чл.250 от АПК дава средство за защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа. За да е основателно това искане е необходимо действията да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени и те да не се основават на административен или нормативен акт. В конкретния случай, твърденията в сезиращата първоинстанционният съд жалба, подадена на 18.07.2025г., са за действия, извършени на 25.05.2022г., поради което и редът за защитата по чл.250 от АПК е неприложим. При този изход на спора е основателно искане за присъждане на разноски на Министерство на външните работи за производството пред касационната инстанция и частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на външните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. По изложените съображения и на основание чл.236 АПК вр.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение