Определение № 5763 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с вр. чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Б. К. от гр. Пловдив, чрез адв. В. Попов, срещу Определение № 11295/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на К. в по-нисък от претендирания размер. Твърди се неправилност на обжалваното определение във визираната част поради липса на прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар и несъобразяване с активното участие на пълномощника адв. Попов в проведеното производство по делото. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъдат присъдени разноските в пълен размер. Ответникът – Н. В. Г., чрез адв. Н. Делева от АК – Пловдив в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли за оставяне в сила на оспорваното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалване на подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред АС – Пловдив е образувано по жалба на Н. В. Г. срещу Заповед № СЛ/Д-РВ/1843-067/27.05.2025г. и Заповед № ЗД/Д-РВ-139/22.05.2025г., двете на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, за ползване на задължителна социална услуга в ДСП – Пловдив и за отстраняване на явна фактическа грешка в първата по време издадена заповед. С Протоколно определение № 10808/01.12.2025 г. по адм. дело № 1184/2025 г. Административен съд – Пловдив, поради оттегляне на оспорването с молба на жалбоподателката /поради изтичане срока на действие на оспорените заповеди/, е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. По заявените в о.с.з. искания на насрещните страни за присъждане на разноски, съдът е обявил, че ще се произнесе с определение в закрито заседание. Поради неявяване в о.с.з. на жалбоподателката и неин представител по пълномощие, съдът е предоставил срок за отговор по исканията за разноски. В отговора на жалбоподателката е направено възражение за прекомерност. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция Определение № 11295/15.12.2025 г. по същото адм. дело № 1184/2025 г., с посочено правно основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е уважил частично искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна К. К. /частен жалбоподател в настоящото производство/, като вместо претендираното 1000 лева адвокатско възнаграждение е присъдил сумата от 600лева. Изложил е съображения за основателност на искането, но не в пълен размер, с оглед възприетото възражение за прекомерност и определения в чл.20 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа максимален размер от 600лв. за възнаграждение за процесуално представителство в производствата по Закона за закрила на детето, както и поради това, че делото не е разгледано по същество. Определението е неправилно в обжалваната част. Административният съд обосновано е приел, че на заинтересованата страна се дължи присъждане на разноски, като се е позовал на разпоредбата на чл. 143 ал.4 от АПК, но неправилно е определил и присъдил по-нисък от претендирания размер. Съображенията му за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000лв. не се възприемат от касационната инстанция. Неправилно е съобразена нормата на чл. 20 от Наредба № 1/09.07.2004г., тъй като същата касае възнаграждението за „процесуално представителство, защита и съдействие в самостоятелните съдебни процедури по Закона за закрила на детето“, каквито са производствата по този закон пред общите съдилища. Настоящото съдебно производство е административно по своя характер, като образувано по жалба срещу индивидуален административен акт, поради което приложима е уредбата на възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 /чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/2004г./, определяща възнаграждение в размер на 1000лв. От друга страна, въпреки че делото не е разгледано по същество, съдът е насрочил няколко заседания, отлагани по вина на жалбоподателката, в които адв. Попов се е явявал, изразявал е становище, т.е. проявил е активно участие като процесуален представител на заинтересованата страна, което съдът е следвало да съобрази. Предвид гореизложеното, с оглед направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, АС – Пловдив е следвало да присъди сумата от 1000лв., претендирани разноски от заинтересованата страна, посочена като минимален размер за предоставената адвокатска защита по смисъла на чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/2004г./ и съобразена с останалите релевантни при определяне на разноските обстоятелства. По тези съображения определението, като неправилно в обжалваната част, следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго – за осъждане на ответницата по частната жалба - Н. В. Г. да заплати на К. претендираните разноски от 1000лв. Тъй като настоящото частно касационно производство е за изменение на присъдени в първата инстанция разноски, присъждане на разноски за същото не се дължи. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,