Определение № 9100 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните против Определение № 5637 от 05.05.2026 г., постановено по административно дело № 881/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, частта, с която Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е осъдена да заплати на З. Х. Д. сумата от 700 (седемстотин) евро, представляваща адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се твърди, че в конкретния случай БАБХ е направила своевременно възражение за прекомерност,като първоинстанционният съд правилно е констатирал, че адвокатската дейност се изчерпва единствено с изготвянето на първоначалната жалба-липсват каквито и да било други процесуални действия, не е провеждано открито съдебно заседание, не са събирани доказателства, не са изготвяни писмени становища по съществото на спора, следователно, делото е с изключително ниска степен на фактическа и правна сложност. Въпреки това, присъждайки възнаграждение в размер на 700 евро, съдът не е изложил никакви мотиви защо счита този размер за „справедлив“ и съответстващ на минималния обем положен труд. Твърди,че съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, за изготвяне на жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер на 3/4 от пълния размер,а минималният размер за административно дело без определен материален интерес е 1000 лева (чл. 8, ал. 3 от Наредбата),следователно законосъобразният размер на възнаграждението, съобразен с извършената дейност, би бил 750 лева (3/4 от 1000 лева), а не присъдените 700 евро. Иска се от касационната инстанция да отмени Определение № 5637 от 05.05.2026 г., постановено по адм. дело № 881/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която БАБХ е осъдена да заплати на З. Х. Д. сумата от 700 евро за адвокатско възнаграждение, и вместо него до постанови ново, с което да отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски като неоснователно поради прекомерност. Ответната страна –З. Х. Д. чрез адв.Н. Станев не изразява становище по депозираната частна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение, приема за установено следното: Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в срок и от надлежна страна, и разгледана по същество е неоснователна. Делото пред Административен съд –Варна е било образувано по жалбата на З. Х. Д. чрез адв. Н. Станев от АК – Варна, офис против Заповед № ОСОД-71 от 16.03.2026 г. на изп. директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която жалбоподателят е преназначен от длъжността „директор на ОДБХ – Варна при БАБХ“ на длъжността „гл. инспектор в отдел „Контрол по храните“ в ОДБХ – Варна при БАБХ“. Делото е прекратено поради оттегляне на оспорения АА преди насрочване на делото,с определение №4513/14.04.2026г на основание чл.159 т.3 от АПК.Както и БАБХ е осъдена да заплати на оспорващата за разноски по делото 5.11 евро. С молба от 17.04.2026г З.Д. чрез адв.Н.Станев е депозирала молба за допълване на определение №4513 в частта за разноските,като е поискано да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро.Към молбата е приложен договор за правна защита от 25.03.2026г сключен между Д. и адв.Станев,в който е договорено възнаграждение в размер на 1000 евро,изплатено в брой.В срока за отговор във вр с чл.248 ал.2 от ГПК ответната страна е депозирала възражение в което са наведени доводи за неоснователност на молбата ,както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. С обжалваното определение първоинстанционният съд е допълнил определение № 4513, като е присъдил на жалбоподателката разноски в размер на 700 евро за адвокатско възнаграждение, като е приел за основателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар ,посочвайки,че защитата се е изразила единствено в написване на жалбата ,без процесуално представителство поради оттегляне на оспорения акт преди първото съдебно заседание,поради което и счел за справедливо възнаграждение от 700 евро,и осъдил БАБХ да заплати тази сума на жалбоподателката. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба за възнагражденията на адвокатската работа /изм.заглавие с ДВ бр.14/2025г/ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. ,или 511.29 евро.Доводите на частния жалбоподател относно приложимост на норма на чл.9 от наредбата е неотносим. Първоинстанционният съд правилно е отчел действително извършена от адвоката работа изразяваща се в написване на жалбата,без процесуално представителство и участие в открито съдебно заседание,и съобразявайки възражението на ответника за прекомерност на претендирания адв.хонорар в размер на 1000 евро ,правилно е присъдил сумата от 700 евро.Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК, съдът може да намали заплатеното адвокатско възнаграждение, когато същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Преценката за прекомерност е конкретна и се извършва с оглед действително извършените процесуални действия, характера на спора и развитието на производството.В конкретния казус тази преценка е направена при съобразяване изброените от закона предпоставки,макар и първоинстанционният съд да не е посочил изрично приложимостта на чл.8 ал.3 от наредбата ,като неправилно е употребил понятието „справедливост“. При тези съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение,