Определение № 441 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 894/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Н., чрез процесуален представител, срещу Определение № 201 от 21.03.2023г. по т.д. № 200/2023г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила Решение № 143/ 09.12. 2022г. по в.т.д. №1273/2021г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 260450/20.05.2021г. по гр.д. № 106/2021г. на Районен съд Стара Загора. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение. Без да излага оплаквания срещу обжалваното определение, представя изложение на основанията за отмяна по чл.303 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от А. Н. Н. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила Решение № 143/ 09.12. 2022г. по в. т .д. № 1273/2021г. на Окръжен съд Стара Загора, първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия е приел, че въпреки дадените указания за привеждане на молбата, означена като такава с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК в съответствие с изискванията за редовност, от същата не може да бъде изведено ясно и мотивирано основание за отмяна. Преценено е, че оплакванията са за неправилност на постановените от две съдебни инстанции актове, които не могат да бъдат разглеждани в производството по отмяна, тъй като представляват искане за пререшаване на спора, което ГПК не допуска – чл. 299 ГПК. Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна на поддържаното в нея основание. Правилна е преценката на първият състав на ВКС, че в подадената от А. Н. Н. молба по чл.303 ГПК и в уточняващите молби се съдържат оплаквания единствено досежно неправилността на въззивно решение № 143/ 09.12.2022г. по в.т.д. № 1273/ 2021г. на Окръжен съд Стара Загора. В съответствие с данните по делото е и изводът за неизпълнение указанията на първия състав на ВКС за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК и за обосноваване защо счита, че Решение № 193/19.07.2022г. по т.д. № 167/2022г. на Окръжен съд Стара Загора със страни „Първа инвестиционна банка“АД и Н. М. има значение за разрешаване на спора, както и кога е узнал за постановяването му. Частната жалба е неоснователна. Съгласно т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по реда на чл. 307, ал.1 ГПК, а преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни твърдения с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС, който следи за редовността на молбата за отмяна служебно. В т.3 на ППВС № 2/29.09.1977г. по гр. д. № 1/77г. и ТР № 138/01.12. 1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС, е разяснено, че хипотезата на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е налице, когато се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото. Отмяна на влязло в сила решение може да бъде допусната и когато се касае до новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдени от страна при гледане на делото обстоятелства. В този случай новооткрито е онова писмено доказателство, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Новооткрито е и онова писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи. Не са новосъздадени писмени доказателства тези, които, макар и да носят дата след постановяване на решението, възпроизвеждат съдържанието на други писмени доказателства, съществували преди решаване на делото. В подадената молба за отмяна молителят не е обосновал наличието на нито един от очертаните фактически състави. В конкретния случай, Решение № 193/19.07.2022г. по т.д. № 167/2022г. на Окръжен съд Стара Загора, постановено по дело между други страни със сходен предмет, не е основание за отмяна по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК. В частната жалба искането за отмяна се поддържа с твърдения за противоречиво разрешаване на конкретни въпроси в решението, чиято отмяна се иска, и във въззивното решение по друго дело. Следователно, позоваването е единствено на различно разрешаване на сходни правни проблеми по две дела, между различни на страната на ответника лица, което не попада в хипотезата на въведеното от молителя основание за отмяна. Съвпадението на страната на ищеца, който и по двете дела е „Първа инвестиционна банка“АД, не се отразява на горния извод. Неправилен е доводът в частната жалба, че узнаването на решението по другото дело е ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК - узнаването на този факт, дори и той да е нов, няма никакво значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Разпоредбата на т.1 на чл.303,ал.1 ГПК изисква кумулативно новите доказателства и обстоятелства да са от съществено значение за изхода на спора. При дължимата, съгласно ТР № 6/2017г. на ОСГТК пълна въззивна проверка, настоящият състав констатира, че частната жалба е неоснователна. Подадената молба за отмяна е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,