Определение № 334 от 14.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4613/2018 г.

Постъпила е молба от ответника по касация Г. К. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М., с искане за освобождаване на внесената в специалната сметка на ВКС парична гаранция, в размер на 18 701.55лв. и превеждането й по посочена сметка на ЧСИ С. Х.. След разпореждане от 30.07.2019г. за уведомление за направеното искане на другата страна, е постъпил на 5.08.2019г. отговор, с вх.№ 6987, от касаторите В. С. П. и Д. К. П., с който изразяват съгласието си сумата да бъде преведена по сметката на ЧСИ. Постъпило е и писмо, с вх.№ 7213 от 14.08.2019г., от ЧСИ С. Х., с което уведомява съда, че размерът на задълженията на всеки един от длъжниците В. С. П. и Д. К. П. по образуваното при нея изп.д. № 20188630403121 е в размер, съответно на 15 055.02лв. и 15 026.02лв. За изпълнението им са наложени запори върху откритите им банкови сметки и възбрана върху техни недвижими имоти, находящи се в [населено място], район „В.”, вилна зона „Б.”, представляващи построена в жилищна група от четири жилищни сгради /къщи/, като изпълнителното производство е спряно, на основание чл.432 ал.1 т.4 ГПК, въз основа на определение № 431 от 6.12.2018г. по гр.д.№ 4613/18г.на ІІІ г.о. на ВКС. След извършена справка е установено, че сумата от 18 701.55лв., внесена като гаранция е налична в специалната сметка на ВКС. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази материалите по делото и гореизложеното, намира направеното искане за освобождаване на внесената гаранция и привеждането й по сметка на ЧСИ, за основателно по следните съображения: С определение № 431 от 6.12.2018г., ВКС е спрял изпълнението на въззивно решение № 1556 от 22.06.2018г. по гр.д.№ 6602/2017г. на САС, във връзка с подадена от В. С. П. и Д. К. П. касационна жалба и внесено обезпечение в размер на присъдената сума от 9 561.95 евро или 18 701.55лв. Към настоящият момент е налице произнасяне по посочената касационна жалба, с определение № 541 от 27.06.2019г., с което не е допуснато касационно обжалване. Постановеният въззивен акт е влязъл в сила, като на основание чл.79 ал.1, вр.чл.266 ал.1 ЗЗД, В. С. П. и Д. К. П. дължат на Г. К. С. сумата от 9 561.95 евро. Съгласно гореописаното писмо с вх.№ 7213 от 14.08.2019г. от ЧСИ С. Х., към настоящия момент, във връзка с посоченото задължение е налице висящо изпълнително дело № 20188630403121, по което В. С. П. и Д. К. П. дължат 15 055.02лв. и 15 026.02лв. и те са изразили съгласието си, внесената от тях сума като обезпечение да бъде преведена на ЧСИ за покриване на задълженията им. Имайки пред вид изложеното, с оглед изхода на приключилия пред ВКС спор, направеното искане, гореописаните изразени становища от ЧСИ и от вносителите на гаранцията и на основание чл.282 ал.5 ГПК, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд намира, че липсва основание за задържане на внесената като обезпечение по сметката на ВКС сума и същата следва да бъде преведена по посочената сметка на ЧСИ, поради което